На пазар при бесарабските българи

Марина Панчева
Влизам в местното малко магазинче на пазар. Олио от Украйна, колбаси от Русия и Украйна, риба от Русия, сирена, кашкавал, бонбони.... Почти не виждам познатите ми от детството сметана, „кефир” (кисело мляко) и бисквитки. Сега, това магазинче в българско селце в Молдова подобно на повечето в страната и в Бесарабия, сякаш са абонирани да предлагат стоки от Украйна и Русия. Учудва ме, че Румъния все още не се е докопала до молдовския потребител.
Искам да открия нещо местно, но виждам банани от Еквадор, портокали - от Турция, ананаси – от Коста Рика, грейпфрути - от Аржентина. На витрините всичко това отдавна изглежда нормално и логично, в страната не растат цитрусови. Затърсих с поглед прочутите местни ябълки ... разочарование, ябълките са внос от Полша, Гърция, Испания. Да не говорим за цените, близо 3 лв. за килограм.
Накрая намирам нещо, което трябваше да открия – местен хляб. Въпреки инвазията на вносните стоки, тук запазена марка все още са тестените изделия, които производители на местно ниво продължават успешно да реализират на пазара.
И така купих хляб, пилешко месо, сирене, масло, колбас, дребни сладки, сметката беше общо 235 молдовски леи – 29-30 лв. Отказах се от ябълките, но тях ги имаме в градината.
Това не беше първата обиколка на магазините из страната и ето собствената статистика, която направих.

*В таблицата са посочени средните цени на хранителни продукти, преведени в левове по курса за юли.

Какво показват цифрите?
41% от разходите на жителите на най-бедната държава в Европа Молдова са за храна. Това показа най-новата статистика, според която страната е на 37-мо - предпоследно място в Европа. За сравнение, жителите на Люксембург харчат едва 8% от бюджета си за храна, в Ирландия и Великобритания разходите са близо 8.5%. Далеч не така стоят нещата в бившия социалистически блок, където разходите за храна достигат дори 50%, както е в Украйна, което е безспорно свидетелство за ниско ниво на живот в страната.
Минималната работна заплата в Молдова е далеч под нивата на средностатистическа европейска държава. От началото на годината въпреки повишението от близо 20%, тя достигна едва 1100 молдовски леи или 137 лева. Парадоксален обаче е фактът, че минимумът не е еднакъв за всички. Така например работниците в селскостопански и горски предприятия могат да получават минимална работна заплата от близо 112 лева. За сравнение, средната заплата в Молдова от началото на годината се е повишила с близо 8%, като достигна нивата от 2 900 леи или 360 лева. Най-високи заплати както и у нас, получават служителите във финансовия и банковия сектор, там тя достига средните нива от 6148 леи или 767 лева.
На фона на мизерните заплати и ниските условия на живот, цените в страната обаче бързо и стремглаво достигат тези в развитите европейски държави. Икономистът Татяна Ларюшина, цитирана от в. Комсомолская правда обяснява ситуацията така: „Парадоксът с необяснимо високите цени в Молдова може да се характеризира само с две думи – липса на конкуренция!”
На лице е лошо организирана конкуренция в сферата на хранително вкусовата промишленост, индустрията и енергетиката, като не е тайна, че имено конкуренцията стимулира регулацията на цените. За пример Ларюшина посочва цените за мобилни услуги, т.е. сегмент, в който борбата за клиенти е ожесточена, съответно се предлагат достъпни цени. Относно ситуацията с цените на хранителните продукти, според нея е очевидна липса на държавна регулация.
1000 евро тук – 3000 евро в Норвегия
В контекста на темата струва да се обърне внимание на понятието паритетно покупателна способност. Така например спечелените хиляда евро в Молдова са равни на три хиляди евро в Норвегия. По пътя към молдовския купувач цените на вносни стоки се удвояват. За никого не е тайна, че местното производство в страната в прекия смисъл на думата рухна. В тази връзка страната е принудена да внася дори най-елементарни стоки от чужбина. Следователно към нормалните цени се добавят митнически, транспортни разходи и ДДС (20%). Така стойността на потребителската кошница в Молдова се доближава до тази в България и дори до по-развити членки на ЕС.
Горива, ток, газ, бонбони
Предвид посочените цени назрява въпрос за цените на горивата и суровините, така в страната, която доскоро се смяташе за приближена до Русия, от началото на 2011 година газът се продава на европейски цени. Цените на бензин и дизел привличат внимание с близо 50-60 ст. разлика спрямо цените в България, като са малко под едно евро.
Продукти като шоколад, чай и кафе, които са емблематични за други държави, в Молдова цените дори задминават тези на истински английски чай или дори ръчни белгийски бонбони.
Така за килограм насипни качествени бонбони -„конфети”, любителите на сладко се изръсват с близо 15-16 лв. за килограм.
Характерното е за тази страна, че вариацията на цените е целогодишно явление. Сезонът далеч не е определящ фактор, за формирането на цените там се взима предвид, поскъпването на тока, газта, горивото, реколтата на определен продукт в Русия и дори периода на празниците, когато повечето гастарбайтери се завръщат. Известно е, че близо 1/3 от икономика на Молдова се захранва с пари от работници в чужбина.

По данните от таблицата по-горе изводът, че до Европа по качество на живот Молдова има още десетилетия, но далеч не и по цената на живот, а особено заплатите. В повечето държави разходите с доходите се балансират, докато там. Разликата дори понякога шокира чужденците, които идват в най-бедната страна в Европа с надежда да намерят ниски цени. Ситуацията обаче се разсейва именно с понятието паритетно покупателна способност. И наистина едва ли за 200 долара на месец за храна ще са достатъчни на един среден американец, така както успява да проживее един на 10 молдовци, останалите 9 живеят със собствено произведени продукти.