Мускатът – осемте пролетни вина

Ясен Захариев, divino.bg
Още с името си вината от този сорт носят асоциации за нещо повече от ароматно.
Нека го наречем: силно ароматно. Коренът на думата ни води през Рим, Гърция и Персия та чак до Индия, откъдето първоначално думата "муска" означава тестис. Тази връзка обаче, още от началото, е плод на недоразумение. Всъщност това, което хората от древността та до днес са наричали мускус, се произвежда от особен вид жлеза, принадлежаща на Moschidae или Кабарги – семейство елени, населяващи Азия, които, без изненада, се наричат още и "мускусни елени".

Мускусът е не просто ароматна субстанция, а много ароматна субстанция, която се цени високо открай време. И днес много хора смятат, че мускусът помага при проблеми, свързани със секса и самочувствието. Добре, че сме намерили начини да добиваме това вещество и по синтетичен път. В противен случай кабаргите едва ли биха имали голям шанс да оцелеят в свят, изпълнен с човешки проблеми и глупост.

Трябва да се отбележи, че има и друга версия за произхода на името на сорта. Не е сигурно дали тя е по-достоверна, но е сигурно, че е още по-странна. Някои свързват сорта грозде с латинската дума за муха – musca. От животинските жлези преминаваме към света на насекомите. Направо не е за вярване! Ароматът на гроздето бил толкова силен и омаен, че мухите го налитали. Трябва да споделя, че освен по-достоверна, версията с кабаргите ми се струва и по-лицеприятна. Бихте ли налетели на нещо, което е специалитет за една латинска musca? Аз не!

Сортът грозде, който за зло или за добро, е свързал името си с еленовата жлеза, е един от най-разпространените и съответно най-старите в целия свят. Разновидностите му са толкова много, че на практика е невъзможно да се изброят основните му ароматни и вкусови характеристики – вариациите са толкова големи, че обезсмислят всякакви опити за обобщение. Сортът, който преобладава в България, е мускат отонел. В него е малко вероятно да се открият нотки на истински мускус. За сметка на това, сетивата са залети от далеч по-свежи цветисти аромати, а във вкусовата част нерядко излизат праскови и тропически плодове. Поради тази причина за мен мускатите, включително и повечето от представените на дегустацията, са чудесни пролетни вина. Цветистият им характер хармонира с пищната пролетна атмосфера, която изобилства от ярки аромати и цвят. Истинска вакханилия, с която природата оставя студените зимни месеци зад гърба си. Оставяме ги и ние. От представените вина отчетливо впечатление ми направиха някои от мускатите на Ловико, Карнобат и Памидово. В тях няма претенция, но има пролетна лекота и безотговорност. Първото е добре, че го няма, а второто си е съвсем на място. Интензивни и с очакван цветист аромат, вината като цяло не са с кой знае какъв обем и плътност, като преминават сравнително бързо. Едно ниво по-нагоре ми се сториха мускатите от Едоардо Миролио и Румелия. В тях цветистите тонове са по-дълбоки и по-хармонични, а във вкуса виното е по-балансирано, плътно и трайно.

Другото, което ми направи впечатление беше сравнително големият брой проби, които се оказаха с явни дефекти – корк, окисление или замърсяване. Общо три вина от 11. Това е донякъде притеснително и изисква внимание както към качеството на виното, което излиза от избите, така и към потенциала му да прекара повече време в бутилка при неясни условия на съхранение. Не трябва да се забравя и това, че мускатът не е от сортовете, славещи се с благ характер, когато остареят. Ето защо, пийте докато е пролет!

Thracian Gold Muscat 2009, Памидово

ЕМ Muscat Ottonel 2010, Едоардо Миролио

Merul Muscat Ottonel 2010, Румелия

Suhindol Muscat 2009, Ловико Сухиндол

Chateau Karnobat Muscat 2009, Карнобат

Sant’ Ilia Muscat Ottonel 2010, Едоардо Миролио

Khan Krum Muscat 2010, Хан Крум

Lovico Muscat 2009, Ловико Сухиндол