Много бедни германци + малко богати

Германците се вълнуват от класовите различия в обществото. Увеличаващото се социално неравенство прави така, че се топят равните шансове на хората. Икономистите обаче призовават да не се преувеличава проблемът, пише Дойче Веле.

Темата за неравенството не слиза от дневен ред в Германия и в последно време отново се появиха много публикации, посветени на нея. Неделното издание на ФАЦ, например, цитира шефа на Германския институт за икономически изследвания Марсел Фрачер. В новата си книга, посветена на преразпределянето на благата, той пише, че представата за Германия като за богата държава не е "нищо повече от само една илюзия".

Списание Шпигел пък акцентира върху съмненията в правотата на една от основните икономически тези: че неравенството е неделима част от функциониращата пазарна икономика. Вярно е, че то може да бъде предпоставка за прогрес, икономически растеж и иновации. Но все повече икономисти напоследък са склонни да приемат, че твърде голямото неравенство е вредно за икономиката.

Неравенство и благосъстояние

Изследване на Международния валутен фонд (МВФ) стига до извода, че засилващото се неравенство води до по-слаб ръст на производителността. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изчислява причинените вследствие на нарастващо неравенство загуби на благосъстояние само в Германия на шест процента от брутния вътрешен продукт (БВП).

Анализът сочи, че неравенството се отразява негативно и на икономическия растеж, но само в икономиките с нисък БВП – с доходи до 9 хиляди долара на глава от населението. В такива страни по-бедните социални групи нямат достъп до образование, а обществената им система като цяло е по-скоро нестабилна.

За развити страни като Германия връзката между неравенството и растежа обаче, ако изобщо може да се докаже такава, е по-скоро положителна. Защото неравенството повишава стимулите за предприемаческа и иновационна дейност. Това е валидно обаче само в случаите, когато неравенството не е доминантен фактор.

Несигурност в обществото

Според анализа, неравенството в Германия се е увеличило единствено между 2000 и 2005 г., когато икономиката се е развивала по-слабо. С други думи, неравенството не обяснява спада в икономиката, тъй като то е нараснало успоредно с този спад, а не преди това. Освен това неравенството не води непременно до засилване на несигурността в обществото: никога загрижеността за световната и национална икономика не е била по-слаба, отколкото е днес. “Би трябвало да престанем да внасяме несигурност в едно общество, което изобщо не се чувства несигурно”, казва директорът на Института за германска икономика Михаел Хютер.

Според изследване на Бундесбанк от 2014 г. за разпределението на благата в Германия, най-богатите десет процента от германските домакинства притежават точно 60 на сто от благосъстоянието. През 2014 година средното благосъстояние на едно германско домакинство е било около 60 400 евро – с 9 хиляди евро повече отколкото през 2010 година.

Неравномерно разпределение и на неравенството

По този показател Германия е по-зле от една Италия, например, където средното благосъстояние през 2014 г. е възлизало на 138 000 евро, т.е. два пъти повече, отколкото в Германия. По-слабото развитие на икономиката в Италия обаче е довело до известни загуби на благосъстояние – в сравнение с 2010 г. то е спаднало с 19 на сто.

Двама от петимата т. нар. “икономически мъдреци” в Германия – Ларс Фелд и Кристоф Шмид - не виждат нищо сензационно по въпроса за неравенството в обществото. А също и в постоянното "претопляне" на темата за все по-разтварящата се социална ножица между бедни и богати. В този дебат двамата експерти виждат по-скоро опит за отклоняване на вниманието на хората от същинския проблем, а именно: че държавата не прави достатъчно, за да осигури бъдещата икономическа сила на страната. Което би следвало да бъде неин основен приоритет, според Фелд и Шмид.