Манастирът „Св. Вмчк. Георги” в опасност

Манастир „Св. Вмчк. Георги” край град Хаджидимово е заплашен от извършващите се незаконни строителни дейности, които включват изграждането на хотел, ресторант и басейн (!) буквално на входа на манастира. До този момент органите на местна и държавна власт подминават проблема, за който месеци наред манастирът ги уведомява. Затова съобщава йерод. Теофил от светата обител.
Ето и самата петиция, която е адресирана до президента, премиера, председателя на Народното събрание на България. Както и до всички партии, до омбудсмана, медиите и ЕС.

«Манастир „Св. Вмчк. Георги” край град Хаджидимово е от векове на тази територия, която е избрана не случайно за неговото изграждане. Той е отдалечен от населеното място с цел да се постигне уединение, необходимо за молитвения живот на обитателите му.
В нормата на чл.171 т.27 от Устава на БПЦ-Българска Патриаршия е предвидено задължение на манастирските управления “да се застъпват пред компетентните органи да не се откриват около манастира и на разстояние по-близо от 500 метра търговски и туристически обекти, питейни, увеселителни и развлекателни заведения, както и да не се развиват дейности, които противоречат на православната вяра, църковния живот и традиция”.
За огромна неприятна изненада, в непосредствена близост до Манастир “Свети Великомъченик Георги”- гр. Хаджидимово, буквално на входа на Манастира, започна изграждането на хотел, ресторант и басейн, за което Манастирът научи от започналите строителни дейности. Te се извършват от ЕТ “Катерина Терзиева- КТ” – гр. Хаджидимово, като градоустройствена основа за тях е една НИЩОЖНА ЗАПОВЕД на Кмета на Община Хаджидимово / баща на собственичката на ЕТ /. Заповедта е нищожна, защото, съгласно ЗУТ (Закон за устройство на териториите), следва да бъде издадена от Общински съвет – гр. Хаджидимово, а не от Кмета на Общината.
За тази заповед, с която е одобрен ПУП (Подробен устройствен план) - ПЗ, Манастирът не е уведомен, въпреки че е заинтересованo лице съгласно:

- регламентите на българското законодателство ЗООС (Закон за опазване на околната среда), ЗУТ (Закон за устройство на териториите);

- регламентите на Европейското законодателство: КОНВЕНЦИЯТА за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда.

Част от имота, върху който се извършва строителството (имот № 015002), е манастирски към момента на образуване на ТКЗС. След 1989г. Манастирът заявява този имот по реда на ЗСПЗЗ за възстановяване. До настоящия момент имотът не само че не е възстановен в старите реални граници, но за определен период от време дори се появява в КВС (Карта на възстановената собственост) като временно стопанисван от Общината - земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. Така е отразен до момента, в който лицето Атанас Воденичаров се снабдява с нотариален акт за собственост по давностно владение (т.е чрез показанията на трима свидетели по реда
на обстоятелствена проверка от нотариус лицето А. В. е доказвало че е владяло имота повече от 10 години постоянно, явно, непрекъснато и спокойно със съзнанието на собственик.) Истината е, че А. В. никога не е владял този имот, поради което и нотариалният му акт отразява неверни факти и обстоятелства. Това е противно на императивните правни норми на параграф 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността. В крайна сметка, макар и неверен, нотариалният акт с номер №142, том Х, рег. № 188853, издаден по нотариално дело № 1822/2008г., дава възможност за покупко-продажбата на имот № 015002, като лицето Атанас Воденичаров го продава на ЕТ “Катерина Терзиева- КТ” – гр. Хаджидимово.

Тъй като Воденичаров не може да стане собственик по силата на давностно владение на
процесния имот, ние твърдим, че и ответникът, който е ЕТ “Катерина Терзиева-КТ” – гр. Хаджидимово, към настоящия момент също не е собственик на този имот и няма право да строи в него.

От 1994 г. в Манастира се провеждат детски летни лагери. Всяка година през лятото за няколко месеца през Манастира преминават няколкостотин деца. За последните 19 години хиляди деца са пребивавали в
манастира, като голяма част от тях са вече пълнолетни. Те могат да свидетелстват, че безпрепятствено са
преминавали през спорния имот на път към града, както и че в непосредствена близост до него са организирали традиционния лагерен огън всяка година, защото техните ежедневни занимания са включвали игри и разходки около Манастира.

Така изградените хотел, ресторант и басейн (!), построени буквално на входа, безспорно ще смутят обичайния живот в Манастира.

Затова призоваваме:

Органите на местна и държавна власт, от които зависи санкционирането на извършващите
се незаконни действия в непосредствена близост до Манастир „Св. Вмчк. Георги“, гр. Хаджидимово, които
се изразяват в строителство на хотел, ресторант и басейн, да упражнят ефективно предоставените им правомощия, за да бъде защитена светинята.»