Летни клишета за виното

Ясен Захариев, DiVino
В манталитета на модерния българин морето и лятната почивка вървят ръка за ръка. В тази връзка, да пишеш за Черноморския регион в началото на юли, означава да се изправиш пред всички възможни клишета с кротката надежда, че някак си все пак, ще успееш да ги заобиколиш. Понякога може да видиш сметката на едно клише за сметка на друго. Така поне ти остава утехата, че утвърждавайки едното, си елиминирал другото. И така:

Клише No1: През лятото се консумира повече бяло, отколкото червено вино. Така е. Клишето е вярно.

Клише No2: Хубаво е, ако ходиш някъде на повече от петдесетина километра от кварталния магазин за алкохол, да пиеш характерните вина за региона, в който се намираш. Понякога може да има полза от тази работа, освен ако не живееш в Аляска или не пътуваш за Трън. В общи линии клишето е вярно. На него се крепи виненият туризъм по света – от Австралия до Израел.

Нека да поразсъждаваме върху клише No2: ако ви предстои лятна ваканция, годишна отпуска или просто пътуване до морето, опитайте някои от вината, чийто произход е също около морски. Винаги можете да блеснете с познанията си относно вината на Шабли, когато е необходимо да впечатлите някого. Винаги можете да сумтите и хъмкате над някой немски ризлинг, когато е необходимо и погледът на дамата с диамантени обици отсреща го изисква. Но сега е лято, а ние сме "на морето". За бога, дайте си малко почивка и пратете онези с претенциите, диамантените обици и евроинтеграцията по дяволите. Лято е. И вие сте, или ви предстои да бъдете, на морето. Добър повод да опитате ризлинг по варненски мискет на Винарска къща Варна. Непретенциозно вино, но елегантно и свежо. Поема доста миди натюр и пита за още. Приятно като черноморски бриз, мирише по-добре от морето и претенцията в него е толкова, колкото и перлите в черноморската мида. Варненският мискет диктува на ризлинга и не му дава да мръдне. Това е обратното на евроинтеграцията. Това си е направо Варна-интеграция. В случай, че това вино ви идва прекалено ароматно, тогава си струва да опитате отлежалото в дъб шардоне от същата изба. Отлично съотношение между цена и качество. Ако сте по-далеч от Варна и по-близо до Бургас и Поморие е много вероятно да попаднете на някой Пентаграм или други бели от региона (например новото попълнение в поморийския край - изба Тохун, която засега стартира плахо, но с коректни бели и червени). Но за пентаграмите - внимавайте, работата там е малко мътна. Има мистика, има претенция; изпълнението е малко като туристическия PR в Поморие – смес от добро желание, ограничени възможности и непредвидима бизнес среда.

И тук идва моята реплика към клише No1. Макар да е лято, макар и бялото да върви някак естествено по-добре, след тази дегустация аз съм повече на страната на червените. Белите като цяло са коректни, някои от тях дори интригуващи и патриотично сочни, но на фона на червените изостават. Да вземем сега например варненския червен купаж Sublima 2007 (каберне совиньон, каберне фран, мерло). Виното не е получило точки до небето, но е интересно. Без да е прекалено интензивен, носът предлага интересни и разнообразни усещания. Вкусът е изгладен и стимулиращ повторно и потретно отпиване. Питаш го това вино и то ти отговаря, особено след третата чаша. Видно е, че Цанко Станчев е намерил тук една добра формула. Забележителни са и червените произведения на Черноморско злато, Поморие. По различни поводи съм дегустирал и преди Arte Ante и Brandy Cask. Като че ли винаги ми е допадало малко повече Arte Ante – стои ми по-свежо, по-малко натоварено и като цяло по-елегантно и изразително от иначе мощното, екстрактно и въздействащо Brandy Cask. Така или иначе и двете вина са сред най-добрите, които региона може да предложи. Отделен е въпросът за цената (и цвета). Все пак е лято – сезон за бели вина, а двете червени струват над 40 лв. парчето. При това положение, ако предпочитате да пиете бяло вино, в тон със сезона и кризата, на същата цена можете да си купите елзаски ризлинг, бутилка Шабли, а почти два пъти по-евтино - Kabinett от Мозел. При всички комплименти за двете червени български вина цената в случая е проблем. Да не забравяме, че трябват и пари за квартира...

Brandy Cask 2007 - Черноморско злато, Поморие

Arte Ante Cabernet Sauvignon 2008 - Черноморско злато, Поморие

Black Sea Gold Cabernet Sauvignon 2007 - Черноморско злато, Поморие

Varna Chardonnay Barrel Fermented 2010 - Винарска къща Варна

Pinot Noir Pentagram 2009 - Черноморско злато, Поморие

Varna Traminer 2010 - Винарска къща Варна

Varna Riesling & Varnenski Misket 2010 - Винарска къща Варна

Varna Sublima 2007 - Винарска къща Варна

Villa Ponte Cabernet Sauvignon & Syrah n/a - Черноморско злато, Поморие

Pinot Gris Pentagram 2010 - Черноморско злато, Поморие

Viognier Pentagram 2010 - Черноморско злато, Поморие

Traminer Pentagram 2010 - Черноморско злато, Поморие

Varna SMS 2010 - Винарска къща Варна

Black Sea Gold Sauvignon blanc 2009 - Черноморско злато, Поморие

Black Sea Gold Chardonnay Pentagram 2009 - Черноморско злато, Поморие

Greus Cabernet Sauvignon & Merlot 2009 - Изба Тохун

Soroko Chardonnay 2010 - Изба Тохун

Soroko Sauvignon Blanc 2010 - Изба Тохун

В дегустационната комисия бяха Ефросия Благоева, Юлия Костадинова, Яна Петкова, Емил Коралов и Ясен Захариев.