Лазурният бряг - модел за български общини

Конференция за устойчивите градове „Бъдещето на Европа”  ще се проводе на 7 март, петък, в хотел „Шератон“.  Форумът се организира от Българската асоциация за устойчиво развитие (БАУР) и Балканския център за устойчивост и екоинженеринг, партньор на събитието е Българска асоциация на водите (БАВ).  Форумът е  насочен към държавната, местната администрация и бизнеса и има за цел да даде на българската аудитория трансграничен опит в сектора на устойчивото развитие в градовете.
Ще бъдат представени успешно реализирани проекти във Франция - в частност на Лазурния бряг, както и възможности за финансирането на такива идея у нас. Как малки общини се групират и превръщат в метрополиси и за първияметрополис на Ривиерата ще разкаже Клодин Теразони Библок, професор в университета „Софиа Антиполис“ (Ница), зам.-кмет на община Турет Люванс. Катрин Юие, генерален директор на община Грас, ще представи опита си за планиране териториите при урбанизирането им за развитието на туризъм. Как община Оливе, регион Орлеан, е осъществила идеята си за преплитане на добри практики в областта на устойчивото развитие пък ще разкаже Люк Шапрон, генерален директор в администрацията на градчето.
За професиите на бъдещето ще говори проф. Ерик Дюмец, директор на Институт околна среда, управление на риска и устойчиво развитие към университета в Ница. Ще бъде представен пилотен проект, свързващ образователни институции, изследователски центрове и индустрия.
В София ще бъде и председателят на работодателския синдикат на хотелиерите и ресторантьорите на Лазурния бряг Мишел Чан, собственик на хотели и общински съветник в Ница. Презентацията му е посветена на сектор туризъм и пилотния европейски проект „Shmile 2“.

За да се развием устойчиво, трябва да погледнем на България с очите на европееца, казва Константин Илчев, който преподава право на околната среда във Франция. Той има две магистратури – „Банково право“ и „Управление на риска и дългосрочни инвестиции“.
Г-н Илчев, Българска асоциация за устойчиво развитие (БАУР), която е организатор на Международна конференция за устойчивите градове в София, е непозната за широката публика. Разкажете за организацията, вие сте неин председател.
Асоциацията ни е юридическо лице от 2012 г. Година-две преди това аз и колегите ми, повечето от които са завършили престижни университети в Европа и се реализират в различни сектори в най-развитите страни на континента – Австрия, Люксембург, Франция и др., наблюдавахме процесите, които текат в Европа покрай световната икономическа криза. Анализирахме законодателните промени, които се правят в ЕС, и стигнахме до извода, че можем да работим и да бъдем полезни на България в усилията й да намери новия подход, който да обедини секторните политики така, че икономическите тенденции да се насочат в посока на растеж.
Самият термин устойчиво развитие обаче предполага и друго - че трябва да се грижим и за социалното единство. Тук е най-сложният за решаване проблем, защото в днешно време социалното единство много трудно може да бъде дефинирано. В Европа и по света все по-осезателно се забелязва нарастващото различие между социалния статус на хората, които са най- голямото богатство.
Затова се хванахме за ноухауто на една световна организация, в която аз съм член –JCI. Тя е създадена след Втората световна война и има представителства в почти всички държави в света. Основната й дейност е свързана с идеалната цел да стимулира социалното единство чрез практически обучения на членовете си. В днешно време в цяла Европа има дефицит на практически умения. Т.н. стажове съвсем не са достатъчно добре внедрени в образователната система и сме в ситуация, че студентите завършват, без да знаят как успешно да практикуват професията си. БАУР предлага на млади и амбициозни хора опита на напредналите, които след това го предават на следващите... Най-елементарен пример мога да дам с това, че хората трябва да знаят как да структурират собствения си бизнес план. Не е нужно човек да е учил търговско училище, за да може да си направи проект, за да вземе кредит и да стартира бизнес. Това трябва да го умее и всеки земеделец, който иска да получи кредит, за да се развие, при това при добри условия, които да не го дърпат назад.
Т.е., идеята е да се обучават обучители, както е модерно да се казва у нас, така ли?
Това е само част от дейността. Структурирани сме в комисии, които работят на парламентарен принцип и се асоциират с отраслите в икономиката. Всяка от тези комисии сама открива проблеми в съответния сектор, сезира се и след подробен анализ дефинираме нещата и обсъждаме в екип възможностите за решения. Разбира се, ние не претендираме, че държим връзката с ключове и можем да решаваме глобални проблеми, но предлагаме възможни решения.
Но как ще се стигне до това някой да се заинтересува от вашите предложения?
Ето, настоящата конференция е начин да предложим на България част от европейския опит, да покажем добрите практики и да помогнем да се приложат, където това е възможно. Друга стъпка е структурирането в интернет на платформи с ключова информация, която ние ще синтезираме така, че да достигне по-лесно до обществото. И не на последно място - ще следим за транспонирането на актовете на ЕС у нас.
Какво очаквате като резултат от конференцията?
Основното е още веднъж да напомним за предизвикателствата и възможностите, които дава Европа, за да се развиваме, да покажем успешни общински, университетски и индустриални практики. Да провокираме интереса на хората, които са изявили желание да дойдат – това са над 100 души от българските общини, администрацията и бизнеса, към иновативни проекти и решения, които твърдо вярваме, че са ключови за напредъка на нашата държава. Надяваме се, ако щете, да надъхаме кметовете да стимулират проекти, които да са полезни за хората.
Хубавото е, че това събитие помогна на самата ни организация да израсне, да се оформи като екип, който работи в синхрон. Освен това установихме партньорства, които ще развиваме в бъдеще. Бих искал да кажа още, че без българските ни партньори от Балканския център за устойчивост и инженеринг и Българската асоциация по водите трудно щяхме да се справим с организацията.
А, всъщност, може би голямата цел на това събитие е да стимулира следващо изпълнение на проекти в областта на устойчивото развитие.
Кои са най-интересните лектори от Франция и как ги убедихме да дойдат?
Знаете ли, ако ние се наслаждаваме във Франция и навсякъде в Европа на едни прекрасно уредени градчета, то европеецът вижда при нас това, за което ние сякаш сме със затворени очи – невероятен простор, много вода, безброй минерални извори, прекрасни планини. Всеки европейски общественик или инвеститор прозира безкрайните възможности за развитие тук. Личното ми убеждение обаче е, че ние трябва да стимулираме интереса само на онези, които са се доказали в собствените си страни с това, че развиват устойчиви проекти. Само така ще видим например, че строителството не винаги е в противоречие с околната среда, че развитието не означава консервация. Ето например в заключителния панел дадохме не случайно думата на г-н Филип Наполеон от Монако. В това най-богато и най-застроено княжество в Европа още преди светът да заговори за енергийна ефективност е създадена инфраструктура, която стимулира гражданите да използват екологичен транспорт – електрически автомобили и велосипеди.
И колкото и да клиширано, преекспонирано и в известен смисъл да започва да дотяга на широката публика повтарянето на това, че трябва да вървим към устойчиво развитие, аз смятам, че може да се направи много понятието да бъде осмислено и да се превърне в цел на всички нас.