Коментари след оставката

Политиците се научиха, докато си подават един на друг топката, да си дават ваканция във вид на служебни кабинети. Но този е последният – четвърти шанс, да може един служебен кабинет да каже, че за времето, в което е, преодолява дефектите и несъстоятелността на политическия модел на България. Президентът трябва да е този, който да гарантира, че този кабинет ще почисти основанията за всяко едно следващо правителство, защото се оказа, че парламентът създава чадър и протежира корупция. Това коментира в предаването „12+3“ Ренета Инджова –министър-председател в служебното правителство, назначено от президента Желю Желев през октомври 1994 г.

Това беше едно управление, което беше изцяло несъстоятелно, изцяло извън закона, изцяло задкулисно. Тепърва ще се разберат пораженията на едно правителство, което не е направено от мнозинство. Аз днес повече се интересувам защо с такава лекота се гледа на служебен кабинет – нещо, което с времето се показа, че все по-слабо ефективно е това решение за политическата система, в която сме, и че е нужна промяна. Днес като гледам как провалената в управление втора партия, която всъщност държеше правителството – ДПС, прави условие, че не бива да се търси промяна в управлението на страната, защото видите ли парламентаризмът е това, което гарантира демократичните основания на нашето общество, започвам да смятам, че ДПС става по-католик от папата – там, където би трябвало да покаже реверанс. Това означава, че не е изгодна за задкулисието всякаква друга форма на държавно управление, като че ли някой е тръгнал да заявява нова, като тук се прави уговорката да не се допуска това. Казвам това като сигнал към президента, който трябва да разбира, че в тези условия той ще бъде саботиран в работата на неговия кабинет, защото така беше и при предишните служебни кабинети до степен, в която последният – третият, дори не го помним кой беше.

Закон за изпълнителната власт няма. Никоя власт като дойде няма интереса да го направи. Администрацията на правителството се нуждае от основна подмяна и ремонт.

Инджова коментира предположенията, че ще се търси финансист за служебен премиер: Това е големият капан. Този, който е финансист, особено ако е от банковите среди, мислите, че може да се освободи от зависимостите си. Това са командировани хора с особени финансови интереси.

Според Стефан Софиянски – министър-председател в служебния кабинет, назначен от президента Петър Стоянов от 1997 г., има три основни неща, които трябва да свърши бъдещият служебен кабинет. Първото са еврофондовете – да се приключат преговорите с Брюксел и да се подпише споразумението, за да бъде открито финансирането по новия програмен период. Второ – да се ускори усвояването, задържаните проекти, държавното финансиране, където е необходимо, да бъде подкрепена дали община, дали инфраструктурни проекти, за да може да продължи бързо усвояването на фондовете. Другият въпрос пред правителството е да реши проблемът с „Южен поток“. Другите проблеми са – КТБ, дефицитът в НЗОК, финансирането на болниците.

Важното е да се дадат достатъчно правомощия на един равноотдалечен от политическите сили министър-председател и да му се позволи да си направи екипа. Ако МС е баланс пак между политическите сили, тогава ще бъде груба грешка и той няма да може да работи, както и миналия път, смята Софиянски.

Не можехме да очакваме това правителство да направи нещо кой знае какво при тази неблагоприятна политическа и външна среда, която беше през цялото време на управлението. За това, разбира се, вина има и самото управляващо мнозинство, което в началото направи един много сериозен фал, който отприщи недоволството на хората. Това коментира в предаването "12+3" проф. Огнян Герджиков – председател на 39-ото Народно събрание.

Беше узряло оставката да стане факт, каза той и добави, че от тук нататък се надява, че ще се отворят нови хоризонти.

Оттеглянето на подкрепата на ДПС беше само външната страна. Оттеглянето на подкрепата е резултат на нещо. Не може това да бъде причина. Това беше един повод, едно последствие. Това, че нещата вървяха накриво още от самото начало е заради очевидно объркване на нечии сметки на големи играчи, които имат големи икономически интереси и които не можеха да се реализират по този начин, по който се тръгна да се управлява тази страна. /…/ Трябва да призная, че си мисля, че не в Орешарски са били основните козове. Той едва ли е могъл да наложи всичко това, което е искал да направи. Във всички случаи в едно управление има и фактори, които седят извън осветената част на сцената.

Герджиков не очаква някоя от партиите да се опита да състави правителство в мандата на 42-рото НС.

Не виждам причина да се очаква вакуум или безвластие, каза още той.

Моментът, в който трябваше да бъде подадена оставката беше поне преди един месец. Това каза за Агенция „Фокус” доц. Антоний Гълъбов, политолог. „Дори от гледна точка на партийна политическа подкрепа от гледна точка на управленски проект, това трябваше да стане още през пролетта. Без всякакво съмнение оставката беше забавена и това е основата на дълбокото подозрение, че всъщност правителството обслужваше много повече корпоративния, от колкото гражданския интерес. Изчерпването на способността на правителството да управлява ефективно процесите в страната, настъпи още в началото на тази година и в края на миналата”, каза той. По думите му като загуба на обществено доверие, това се случи още в началото на есента на миналата година. „Големият проблем, който не се видя през днешното заседание на Народно събрание, беше в това, че правителството подмина момента, в който можеше да подаде оставка в отговор на граждански очаквания. Отмина по същия начин момента, в който трябваше да подаде оставка по управленска неспособност да управлява процесите. Подмина по същия начин момента, в който загуби парламентарна и партийна подкрепа. В крайна сметка подаде оставка, когато видя, че не е в състояние да реализира задачите, които получаваше извън гражданския, управленския и партиен мандат, който имаше”, обясни доц. Антоний Гълъбов.