Коментари за Бюджет 2015 & дефлацията

От първия прочит се вижда липсата на реформи и продължаващата тенденция към задлъжняване на страната ни, така Петър Ганев, икономист в Института за пазарна икономика, коментира пред БНР проектобюджета за 2015 година. По думите му, догодина трябва да се намери вариант за допълнително свиване на разходите. Прави впечатление, че и през следващите години икономиката ни ще върви с много бавни, почти незначителни темпове нагоре, което със сигурност няма да доведе до подобряване на живота ни, каза още той.

Без много изненади, с продължаване на някои негативи, които вече знаем, а именно, че дефицитът е доста голям за 2014 година с актуализацията на бюджета, над 3-те процента, и всъщност бюджетът за следващата година е тази средносрочна рамка до 2017 г. предвиждат едно поетапно смъкване на дефицита, но първо на 3–2,5–2%, т.е. ние чак през 2017 г. ще влезем в собственото си ограничение в Закона за публичните финанси от 2% дефицит. Макар този проектобюджет да е в известна степен консервативен – няма ги тези оптимистични очаквания за милиарди нови приходи, но можеше да бъде малко по-амбициозен, особено що се касае до разходната част. Една от новините е, че например регионалната програма се закрива, това наистина до голяма степен беше политическо харчене на пари. И например възрастта за пенсиониране се покачва отново от следващата година, но няма друга голяма новина. Според мен обстоятелствата в икономически и финансов план изискваха да има новини, т.е. да има реформи, по-големи и по-смели промени. Това е бюджет, който по-скоро връща към едно познато статукво, не предлага нещо ново, което да промени средата към по-добро.

По отношение на осемте милиарда нов дълг, Ганев заяви:

Половината от този дълг – 4 милиарда – се прави с краткосрочен дълг –т.нар. мостово финансиране. Този дълг ще бъде рефинансиран през следващата година. Друга голяма част е дефицитът през следващата година, който е 2,5 млрд. и той изцяло вече влиза в дълга, тъй като нямаме буфери във фискалния резерв.
Има тенденция на задлъжняване. Вече имаме 7 години на бюджетен дефицит – от 2009-а до 2015-а, ако този бюджет се приеме, с прогнозата 2016-2017 също да сме в дефицит. Вървим убедително към 10 години, в които сме само на минус.
Въпросът е, освен да действаш консервативно, когато правиш общата рамка, в отделните сфери все пак да промениш начина, по който функционират – това не прозира в този бюджет.

Петър Ганев коментира и увеличаването на ставката и разширяването на обхвата на данък "лихва":

Аз не мисля, че си струва самият данък. Неговата конкретната ставка и бюджетната цел да съберем някакви пари чрез този данък е по-маловажна от това да имаме стабилни банки и хората да държат парите си в банковата система.

Потребителската дефлация в България е едно от най-хубавите неща, които са се случвали у нас през последните няколко години. Това заяви в интервю за Агенция „Фокус” Явор Алексиев, икономист в Института за пазарна икономика. „Това се отнася най-вече за хора с фиксирани доходи, като в това число влизат граждани с ниски заплати, пенсионери и хора, работещи на дългосрочни договори на фиксирана заплата. Дефлацията от този тип, който ние в момента преживяваме, е свързана с административно наложени решения за потискане на цените. Не е признак за дългосрочна тенденция за намаляване на цените или обезценяване на някакви активи - например недвижимо имущество”, посочи Алексиев.
Според него в икономика като нашата дефлацията на потребителските цени по-скоро е положителен феномен в текущия момент. „В продължение на много години България редовно отчиташе над 2% инфлация, а в годините преди кризата регистрираше и над 10%. Това всъщност е обезценяване на парите на хората. Докато то е съпроводено с нарастване в доходите на гражданите, инфлацията се понася по-леко. В момент като сегашния, когато доходите стагнират и растат по-бавно, един дефлационен натиск не е нещо, от което може да се очаква да промени поведението на потребителите и фирмите, дори напротив”, обясни икономистът.

„В Япония сега голяма част от така наречената „Абеномика” беше посветена на това да се стимулира инфлацията и правителството да накара потребителите да потребяват повече, тъй като ще се уплашат, че парите им ще изгубят стойност. В крайна сметка се случва обратното. Да, инфлацията достигна 3%, но потреблението падна. Тук съществува и сблъсък на икономическите теории. Това, което опитаха в Япония, е чрез обезценяване на парите да накарат хората да харчат повече. Истината е, че когато човек може да си позволи по-малко с парите, с които разполага, той ще напазарува по-малко продукти. Дефлацията е плашещ феномен най-вече по отношение на икономики с много силно развити финансови пазари, каквато България на този етап не е”, съобщи Явор Алексиев.

Няма причина да очакваме тежки последици от дефлацията, защото финансовите пазари в България не са достатъчно развити, отбеляза Явор Алексиев. „Специално за България на този етап не може да се търсят такива негативни последици. В някои страни редица анализатори може би основателно се притесняват от дефлационен натиск, но той е насочен по-скоро към намаление на цената на финансовите активи”, обясни Алексиев.
„Икономиката ни стагнира, развива се бавно – с 1-1,5% на годишна база, имахме и административно определяне на някои цени, които формират инфлацията. Всичко това води до статичност на цените, което не е нещо лошо предвид това, че доходите в страната ни все още се покачват бавно, тъй като пазарът на труда не се е възстановил напълно”, допълни Явор Алексиев.