АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
На месечна база средната нетна работна заплата за февруари 2024 г. нараства с 0,7% в номинално и с 0,5% в реално изражение. Средната медианна нетна заплата в Хърватия за февруари 2024 г. е 1044 евро, а 60% от заетите лица са получили заплати до 1173 евро.
Най-ниска годишна инфлация през март беше отчетена в Литва (едва 0,4%), Финландия (0,6%) и Дания (0,8%), докато най-висока инфлация беше отчетена в Румъния (6,7%), Хърватия (4,9%), Естония (4,4%) и Австрия (4,4%).
Последните данни от преброяването на населението през 2021 г. показват, че в Хърватия е имало един милион пенсионери и малко повече от 200 000 студенти и че броят на икономически активните лица е намалял с 4,5%, а броят на неактивните лица е намалял с 12.7%, съобщи Хина.
Рамково споразумение за разработването и изграждането на пакет от фотоволтаични инсталации с инсталирана мощност до 2000 мегавата в Италия, България, Хърватия и Румъния подписаха гръцката национална електрическа компания ДЕИ и компанията „Митилинеос Енерджи енд Металс“ (MYTILINEOS Energy & Metals), съобщи гръцката държавна телевизия ЕРТ.
При избора на "Най-добра банка" международното жури отчита както количествено-обективни, така и субективни фактори. Критериите включват ръст на активите, рентабилност, географски обхват, стратегически взаимоотношения, развитие на нов бизнес и иновации в продуктите.
Сред страните членки, за които има налични данни, в осем се отчита годишен спад на цените на жилищата през четвъртото тримесечие на 2023 г., а в осемнайсет - повишение. Най-силен е спадът в Люксембург (-14,4 на сто), Германия (-7,1 на сто) и Финландия (-4,4 на сто), а най-значителен растежът в Полша (+13,0 на сто), България (+10,1 на сто) и Хърватия (+9,5 на сто).
Според данните на Хърватската национална банка приходите от чуждестранни туристи през четвъртото тримесечие на 2023 г. възлизат на 1,63 млрд. евро, със 160 млн. евро или 10,9% повече спрямо същия период на рекордната 2022 г.
За 40% от анкетираните в Хърватия това означава създаване на най-добрите житейски спомени, за 44% придобиване на нов поглед към света, а за 41% обогатяване на живота чрез споделяне с другите.
По-значителен ръст на разходите за труд в ЕС са регистрирали Румъния (+16,8 на сто), Хърватия (16 на сто), Унгария (+15,8 на сто), Полша (+13,1 на сто) и Словения (11,8 на сто).
В рамките на ЕС най-голямо е увеличението на почасовото заплащане на труда в Румъния (с 16,9%), следвана от Унгария (с 16,3%), Хърватия (с 16,0%), Полша (с 13,1%), Словения (с 12,5%), България (с 11,9%), Литва (с 11,2%), Латвия (с 11,1%) и Естония (с 10,9%).