Китай - България далеч от истински бум

Китайските инвеститори у нас са два вида - големи предприемачи и дребни търговци, отбеляза главният директор "Международно икономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара Веселин Илиев за БТА. За малките собственици на ресторанти и търговски обекти работата в България е въпрос на оцеляване и намиране на жизнено пространство. Те не планират връщане в Китай, след като натрупат състояние. Дребният китайски предприемач обикновено създава работни места за сънародниците си. Въпреки това в страната се появява феноменът китайски работодател, от който все повече българи започват да се жалват в Комисията за защита от дискриминация. Обяснението на Илиев е, че българинът не е свикнал да работи повече от предвиденото в договора му. В "Илиянци" българите отварят в 9.00 часа и затварят в 14.00 часа, а китайците започват по-рано и приключват по-късно с един час, даде пример специалистът. Китайският ресторант е отворен докато има посетители, а не според обявеното на вратата работно време, допълни той.
Търговската картина
България би могла да постигне лесен ръст на износа от поне 10%, ако засили сътрудничеството с китайската държава, заради естествения реципрочен ръст на китайския пазар, отбеляза експертът. Най-често китайските бизнесмени се ръководят при избора на инвестиционна дестинация от големината на нейния пазар, от наличието на суровини и технологии, а водещите за тях сектори са пристанищата, пътищата и енергетиката. В този смисъл една от причините за постоянния ръст на българския износ за Китай след 2009 г. се дължи на споразумението за експорт на мед от предприятие в Пирдоп. Металът е сред водещите в експортната листа на страната ни за Китай.
Китай е най-големият търговски партньор на България в Азия. През 2009 г. стокообменът ни с Китай е на стойност 793 млн. долара с отрицателно салдо за България - внос за 628.8 млн.долара и износ за 164.6 млн. долара. България изнася за Китай основно метали, оборудване за металургичната промишленост и химически продукти. Структурата на вноса е разнообразна внасят се основно електротехнически уреди, радиоапаратура, части за автомобили, обработени зеленчуци, обувки, ориз, играчки. За първите три месеца на 2010 г. стокообменът се увеличава с 10.5% до 220.1 млн. долара спрямо същия период на 2009 г. Износът за същото тримесечие на 2010 г. е 80.6 млн. долара, което е с 432 на сто повече спрямо същия период на 2009  г. 56.4% от износа ни през този период се формира от рафинирана мед и медни сплави.
Страната ни е включена в списъка на държавите, за които Китай предвижда механизми за насърчаване на местните вложения в чужбина и програми за стимулиране на износа в Китай. Сред държавните китайски програми, по които сега работят деловите среди на двете държави, са тези за насърчаване на износа на иновативни продукти от България. По линия да споразумение между Китай и ЕС е създадена обучителна програма за мениджъри от Европа за правене на бизнес в Китай.
Общият обем на китайските инвестиции в България към края на 2009 г. възлиза на около 10 млн. евро. Най-големите китайски инвестиции у нас към момента са в проекти за възобновяеми енергийни източници - Ихтиман, в автомобилостроенето - Ловеч и в химическата промишленост - Разград.