КЗК готви нови глоби за търговци

Глобите за търговци, които не платят навреме на производители на селскостопански стоки, ще се движат между 5 хил. и 200 хил. лв. Това предвижда проект на методика за определяне на глобите, пуснат за обществено обсъждане от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Тази промяна в Закона за защита на конкуренцията бе приета през февруари и ще влезе в сила от 1 ноември т.г.

Според закона това означава 30 дни от датата на доставката, а също и случаите, в които купувачът на едро се откаже от нетрайна селскостопанска стока и уведоми производителя по-малко от 30 дни от предварително договорения срок.

Според методиката при тези нарушения, които се вкарват за първи път в закона, за леки нарушения глобата ще е до 100 хил. лв., за среднотежки - до 200 хил. лв., а за тежки - до 300 хил. лв.

Проектът на методиката обаче обхваща промяна на почти всички глоби, налагани от комисията, като средният им размер се увеличава. Сега използваната методика е още от 2009 г. и е променяна многократно.

Глобите ще се определят в зависимост от тежестта на нарушението и като процент от оборота, който предприятието е направило, докато е траело нарушението. До 8% от оборота ще е за леките нарушения, до 12% - за не особено тежките, и до 15% за тежките нарушения. Тези проценти са максимални, което дава възможност КЗК въз основа на установените в производството факти да определя и по-нисък процент, когато се глобяват предприятия, които са нарушили закона, съюзявайки се с други, има и горна граница на размера на глобите

Те са 100 хил., 150 хил. и 200 хил. лв., съответно за леко, средно тежко и тежко нарушение, но се налагат на всички фирми, които са извършвали нарушението поотделно. При повторно извършване на същото нарушение КЗК може да увеличава размера на глобата със 100%, а когато няколко предприятия са се сдружили, за да извършат нарушението, дружеството, което е инициаторът, може да плати 25% отгоре.

С 10% може да се намали размерът на глобата, когато фирмата е спряла нарушението веднага след като се е намесила КЗК, още преди да е образувала дело. Това обаче не важи при картелите.

Процентите от оборота се изчисляват, като се взема оборотът на последната пълна година от дейността.

Предприятия може да бъдат освободени от наложени им санкции или те да бъдат намалени, в случай че компаниите участници в картели и сами разкрият пред КЗК нарушението си. Това може да  стане анонимно, като се гарантира поверителността на информацията. Идеята е да се улесни разкриването на картели.

Според практиката на ЕК КЗК няма право да налага мерки на участниците в дадена концентрация, с които да се запази ефективната конкуренция след сделката. Комисията ще има право обаче да одобрява мерки, предложени от компаниите. За да се следи изпълнението им, регулаторът ще може да назначава квалифицирано лице, наречено “обособен представител”.

Предложените мерки трябва да са обвързани с определен кратък срок за изпълнение. Те може да са структурни, поведенчески или смесени, например да се отдели бизнес чрез продажба, да се определи конкретен купувач, забрана на дискриминация и др. Има и възможност участниците да предложат алтернативна продажба, когато мерките не могат да се изпълнят.

КЗК ще има право да определя свои приоритети и да отхвърля жалби, ако те не попадат в тях. Приоритетите ще се формират по следните критерии: съществено влияние върху конкуренцията на пазара, съществено значение за благосъстоянието на потребителите, дали има повторни нарушения, стратегическо значение за политиката по правоприлагане на правилата за защита на конкуренцията.