Какво уби Интернет за десет години

В настъпването на новата 2011 г. в миналото отиде първото десетилетие на 21 век и заедно с него и много от иновациите на 20 век, пише в. Huffington post.
На първо място е видеото, детронирано набързо от DVD и от системите за домашно кино. Това се случи още към средата на десетилетието. Настъпването на интернет и появата на сайтове, в които човек може да си запази места в какво ли не превозно средство, да резервира хотел и да начертае сам маршрута на пътуването си, направи туристическите агенции да изглеждат все по-демоде.
Интернет заличи и границите между личния и професионалния живот. Сега човек може да се посвещава на професията си в домашни условия и даже по време на ваканции си, на които носи мобилните си телефони, преносимите си компютри и смартфоните си. Глобалната мрежа направи отживелица и понятието "забравям", написа в началото на 2010 г. в. NYT. Интернет помни всичко и не забравя нищо.
Сайтовете за купуване на книги по интернет, като Amazon , убиха книжарниците. Самите книги от хартия стават жертва неравната конкуренция на книгите в електронен формат и на електронните четци.
Подобна е и съдбата на големите многотомни енциклопедии като Britannica , отстъпили място на Wikipedia. Ръчният часовник вече е смятан за излишен аксесоар, когато около нас има толкова много устройства /мобилни телефони, компютри/, които могат да ни покажат часа.
Розовите телефони също вече са нещо остаряло заради интернет порнографията и открилите се възможности за незабравим киберсекс. Разгръщането на туристическа карта изглежда странно и смешно на малчуганите, родени в епохата на джи пи ес-ите и интернет услугите Google maps и Mans quest . За децата на първото десетилетие на 21 век е необяснимо как човек може да си блъска главата да открие сам пътя си по картата, когато новите устройства или интернет му го показват за един миг. Днес те се използват дори, за да намери човек непозната улица в собствения си град. Така че питането на непознати как се стига до определено място също е вече отживяла стъпка. Обещанието: "Ще се чуем" през първото десетилетие на 21 век доби ново измерение. Вече не говорим за чуване по стационарен телефон, а по мобилен телефон, по имейла, във Facebook , във форумите, в Twitter, в Skype-а. Така стационарните телефони се предадоха в битката с мобилните телефони.
Последни допитвания показват, че в САЩ, например, повече от половината от хората на възраст 25-29 години имат мобилен, но не и стационарен телефон. Факсът едно време беше чудо на техниката, но в началото на 21 век беше победен от имейла, който на свой ред сега е победен от социалните мрежи. Доказателство за успеха на феномена "социални мрежи" е обявяването на създателя на Facebook Марк Зукърбърг за личност на годината от влиятелното сп. Time. Друго доказателство е, че филмът на Дейвид Финчър, посветен на създаването на Facebook. "Социалната мрежа" жъне признания на филмови гилдии от есента насам и се очертава като един от фаворитите на наградите "Оскар". Публикуването на обяви, съобщения за предстоящо раждане, за новородено бебе, за сватби, годежи и смъртни случаи, изявления и подобни вече не става в печатните издания, а в Twitter.
Twitter вече ползват звезди, президенти, духовни лидери. В епохата на рутерите и безжичните връзки, интернет връзка от типа дайъл-ъп с нейната бавна скорост и съпровождащи дразнещи звуци е проява на лоша преценка или на ексцентричност в най-висша форма. СD-тата вече са старомодни, защото музиката се сваля директно от интернет на компютъра, плейърите, мобилните телефони, смартфоните, iPod -ите. А щом компакт дисковете са старомодни, какво да кажем за касетките или за уокмените.
Тяхната смъртна присъда беше символично подписана на 25 октомври 2010 г. Тогава компанията "Сони" обяви, че спира да продава уокмени в Япония само 30 години, след като уокменът беше възвеличаван за едно от чудесата на 20 век. Тези дни коледните и новогодишните празници за пореден път показахакатегорично, че пращането на писма и картички от хартия е чудато хрумване. Не е далеч времето, когато за куриозни новини ще се смятат и тези, че някой просто е изпратил писмо или картичка от хартия на друг човек, а не само новините, че писмо или картичка са се забавили с цели десетилетия, преди да стигнат до получателя си. БТА