АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Делът на населението, което не може да си я позволи се е увеличил в повече от половината държави – членки на ЕС, а от 2019 г. насам в 11 страни се е нараснал и процентът на работещите, които нямат средства за лятна ваканция.
Населението на България е намаляло със 77 600 души през 2021 година, до близо 6,839 млн. души на 1 януари 2022 г., според данните на Евростат.
Това означава, че енергийните разходи са достигнали най-високата си стойност за всички времена от 9,7% от общите среденогодишни разходи на глава от населението от 19 000 евро.
Области, в които и двете държави имат много общо са нивото на инфлация, бюджетният дефицит (планиран между 4 и 4,5% и за двете държави), географската близост до войната в Украйна и съотношението на бежанци към населението – което е около 3% от населението на Естония и около 1,3% от това на България (30 000 бежанци в Естония и около 100 000 в България) според данните на ОИСР.
С него се удължава до 2032 г. срокът на „Роуминг както у дома“ — схемата, благодарение на която пътуващите в ЕС и ЕИП могат да телефонират, да изпращат текстови съобщения и да ползват интернет в чужбина без допълнителни такси.
България е на двадесет и шесто място сред държавите от ЕС по високоскоростната свързаност, а нашата свързаност не достига 50 процента от територията. За селските региони сме на 2 процента покритие с високоскоростен интернет, което е основата за цифровата трансформация.
През 2021 г. БВП на човек от населението, измерен в стандарт на покупателната способност (СПС), е в границите от 55 на сто в България до 277 на сто в Люксембург спрямо неговата средна величина в ЕС-27.
Принос за това имат увеличението на доходите на населението, атрактивните условия за жилищно финансиране и ниските лихвени проценти, заедно с повишеното търсене от страна на потребителите, които желаят да направят дългосрочна, сигурна и устойчива във времето инвестиция.
В допълнение към австрийския пакет с антиинфлационни мерки Виена стартира допълнителна програма за енергийна помощ на населението в австрийската столица.
Целта на мерките е да се облекчат финансово широки кръгове от населението и да се помогне на хората с ниски доходи възможно най-ефикасно и без бюрокрация. Пакетът включва еднократни помощи и дълбоки структурни реформи.