Изходът от дълговата криза блокиран от Португалия?

Политическата криза в Португалия след оставката на премиера Жозе Сократиш може да попречи на държавните и правителствените ръководители от Европейския съюз да приемат твърди решения за преодоляване на дълговата криза, предаде Reuters. От месеци насам лидерите на 27-те се надяваха да използват срещата си в Брюксел днес и утре, за да постигнат окончателно споразумение за приемането на пакет от мерки за предотвратяване на разпространението на кризата в 17-членната еврозона или т.нар. Пакт за еврото. Самият Сократиш ще участва в Съвета на ЕС. Големите решения за еврозоната обаче трябва да бъдат приемани от всички страни членки. Португалия ще бъде в състояние да даде съгласието си, едва след като сформира ново правителство, а това може да отнеме два месеца. Финландия разпусна парламента си преди изборите на 17 април и също не може да взима официално решение преди да бъде съставено ново правителство, а това ще стане най-рано през май. Освен това в новия кабинет е възможно да влезе евроскептичната партия Истински фини, която се противопоставя на някои от предложените от ЕС мерки срещу кризата. Европейските синдикати от своя страна определят Пакта за еврото като антисоциален и планират за днес протести в Брюксел срещу неговото приемане.
Сред задачите на европейските лидери е укрепването на временния Европейски фонд за финансова стабилност (ЕФФС) в помощ на затруднени страни от еврозоната, одобряване на споразумение за промяна на европейския договор с цел създаване на постоянен спасителен механизъм от средата на 2013 година, очертаване точните контури на този механизъм и втвърдяване на бюджетната дисциплина и конкурентоспособността на европейските страни. По повечето точки вече е постигнато съгласие, поне на равнище валутен съюз. Остават обаче за решаване някои трудни въпроси. След като европейските министри на финансите се споразумяха в понеделник за финансирането на бъдещия Европейски механизъм за стабилност (ЕСМ), за да може кредитният му капацитет да достигне 500 милиарда евро, германският канцлер Ангела Меркел поиска повече време за внасяне на дела, който се пада на Германия в този фонд. Президентът на Еврозоната Жан-Клод Юнкер разкритикува този подход, който според него "не взима предвид позициите на другите страни". Европейците не са постигнали съгласие и за начините за увеличаване на ефективния кредитен капацитет на сегашния помощен фонд до 440 милиарда евро (спрямо около 250 милиарда евро в момента). Засега вариантът, срещащ най-голяма подкрепа, е увеличението на гаранциите, но се очаква решението да бъде отложено за по-късно. Другият чувствителен въпрос на форума в Брюксел е Ирландия. Дъблин иска да издейства намаление на лихвите по отпуснатите му заеми, подобно на Гърция, но среща отказа на партньорите си, недоволни от нежеланието на Ирландия да намали корпоративния си данък - един от най-ниските в ЕС. Лидерите от ЕС прибавиха в дневния ред на срещата си и ядрената безопасност, след кризата в японската АЕЦ Фукушима в резултат на опустошителното земетресение и цунами на 11 март. Европейският комисар за енергетиката Гюнтер Йотингер посочи, че през втората половина на годината ще бъдат извършени тестове за устойчивост на всички ядрени реактори в ЕС.