Изслушване по българската жалба срещу 26% данък

В сградата на Европейската комисия в Брюксел се проведе
изслушване по жалбата по чл. 259 от Договора за функционирането
на Европейския съюз (ДФЕС) България срещу Гърция. Изслушването
беше председателствано от Хайнц Зурек - генерален директор на ГД
"Данъчнo облагане и митнически съюз" и Йоханес Лайтенберг -
заместник генерален директор на Правната служба на Комисията, в
него участваха още 10 представители на ЕК, 4 представители на
Гърция и трима представители на България. Това се посочва в
съобщение на Министерство на финансите.
Българската страна е представила позицията си по жалбата,
както и основните мотиви за нарушението на правото на ЕС, и
по-конкретно на основополагащите принципи, залегнали в ДФЕС.
Това са принципите за свободно движение на стоки, услуги и
капитали, за свободата на установяване, както и принципите за
правна сигурност, недискриминация и пропорционалност.
Представени са били и допълнителни мотиви по проекта на решение
на министерството на финансите на Гърция за прилагане на член 21
от Закон 4321/2015, тъй като с разпоредбите на решението се
създава още по-голяма правна несигурност за лицата, както и
значително увеличаване на административната тежест и разходите
за бизнеса.
Гръцката страна е представила позицията си по жалбата и
причините, поради които е предприета тази данъчна реформа -
защита на националната корпоративна данъчна основа и която е
разработена на базата на различни документи (препоръки,
съобщения), издадени от Организацията за икономическо
сътрудничество и развитие (ОИСР) и ЕК, свързани с въвеждане на
мерки срещу намаляване на данъчната основа и прехвърлянето на
печалби/BEPS,и счита, че не нарушава правото на ЕС.
Позицията на гръцката страна не била обоснована, като
единствено се твърдяло, че се ползват най-добрите практики за
борба с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране,
без да се посочат конкретни примери, се отбелязва в съобщението.
По позицията на Гърция България представила допълнителни
аргументи, включително и по документи, разработени от ОИСР по
плана BEPS, независимо че спорът е по отношение доколко гръцките
законови и подзаконови разпоредби са съвместими с правото на ЕС
и не би следвало да се посочват като аргументи документи и
становища на ОИСР. България е посочила, че е включена в гръцкия
списък единствено поради 10 на сто ставка за корпоративен данък
и Гърция е единствената държава, която е включила в списъка на
държавите с преференциален данъчен режим държави членки на ЕС.
Държавите членки са въвели национални списъци на държавите с
преференциален данъчен режим в изпълнение на Препоръка 8805/2012
г. на Комисията, но в препоръката изрично се подчертава, че се
отнася само до трети страни, които не спазват минималните
стандарти за добро управление. Мерките, включително и спрямо
третите страни, трябва да бъдат съвместими с правото на ЕС и по
специално със залегналите в ДФЕС основни свободи. По
допълнителните аргументи на България гръцката страна не
представила мотиви, а посочила че мерките са насочени за борба с
укриването на данъци.
ЕК е задала въпроси на представителите на двете страни и при
изготвянето на мотивираното си становище ще се съобрази с
писмените и устно изразените съображения, се допълва в
съобщението. Становището на ЕК се очаква да бъде оповестено до
18.08.2015 година.