Земеделие

Нужни са координирани действия от всички институции за гарантиране на
ефективна конкурентна среда на пазара на храните. Комисията за защита на
конкуренцията съдейства активно и съобразно правомощията си. Със секторния анализ
на пазара на храните, който започнахме, показахме пълната конкурентна картина в
сектора. Българското земеделие е на ръба на своето оцеляване. Това заяви Жельо
Бойчев, член на Комисията за защита на конкуренцията в предаването „Събуди се“ по
Нова телевизия.
Той даде за пример сектора на млякото и млечните продукти, в който КЗК прави
задълбочено проучване, след като изнесените данни показаха едни от най-сериозни
деформации именно в млечния сектор.

По думите му, България е единствената държава
в ЕС, която през 2025 г. има намаление на производството на сурово мляко с 8%,
докато другите държави са в свръхпроизводство. „В ЕС се предлагат мерки за
доброволно намаляване на производството, а у нас секторът е пред изчезване.
Запазването на българското производство е фундаментът, върху който трябва да се
разполагат всички мерки и политики на държавата“, каза още Бойчев.

По думите му е несправедливо на един общ конкурентен пазар българските
производители да получават по-малко средства и подкрепа спрямо колегите си от
другите европейски страни.

Бойчев заяви, че Комисията за защита на конкуренцията е фокусирала работата
си върху модела на ценообразуване на храните, както и върху нелоялни търговски
практики, при които се наблюдава господстващо положение на големия търговски
доставчик върху производителя. „Основна цел е да не се допуска злоупотреба с
господстващо положение на големите търговски вериги спрямо българските
производители и доставчици.

Позицията на земеделските производители в цялата
верига на доставки е слаба. Производството се оказва нерентабилно и
непривлекателно“, коментира Жельо Бойчев.

Годишно България внася 9 пъти повече зеленчуци и 5 пъти повече плодове, отколкото изнася. Това сочат последните данни на Министерството на земеделието за търговията с пресни плодове и зеленчуци.
Само за първите осем месеца на миналата година у нас са влезли над 68 хиляди тона домати, произведени в други държави.

2024 година е последната до момента, за която има пълни данни за вноса и износа на плодове и зеленчуци и статистиката не е в полза на българското производство.

Над 400 хиляди тона пресни плодове са влезли на българския пазар, като от тях най- много са ябълките от Полша и Северна Македония и дините от Гърция.

През същата година страната ни е изнесла 80 000 тона плодове , като най- сериозно е количеството на черешите за Германия и Полша. Зеленчуците, които сме внесли през 2024 г. над 280 хил. тона, като на масата си българинът е слагал основно домати от Турция и картофи от Франция.

Българските градинари са изнесли 33 000 т зеленчуци, основно краставици.

За миналата година анализът на агроминистерството е само с данни до месец август, като отчита 7 % ръст на вноса на плодове и зеленчуци спрямо същия период на 2024 г. Тук впечатление прави скока във вноса на дини, който е нараснал с над 50 на сто.

270 00 т плодове и същото количество зеленчуци са внесени в България за първите 8 месеца на миналата година.

 

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) определи ставките за подпомагане по интервенциите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци за Кампания 2024, съобщиха от ведомството. 

Размерът на плащането за един допустим за подпомагане хектар по интервенцията за подпомагане на доходите за плодове е в размер на 1836,07 лева за първите 30 хектара и 1224,06 лева на хектар за останалите допустими площи. 

По интервенцията за обвързано с производството подпомагане на доходите за плодови насаждения до встъпването им в плододаване ставката е в размер на 679,99 лева на хектар.

Стопаните, кандидатствали по интервенцията за обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани), ще получат по 1993,43 лева на хектар за първите 30 хектара и по 1328,95 лева на хектар за останалите допустими площи. 

Ставките за подпомагане за зеленчуци (пипер) са в размер на 2265,52 лева на хектар за първите 30 хектара и 1510,35 лева на хектар за над 30-ия хектар.

По обвързано с производството подпомагане за зеленчуци (лук и чесън) за 2024 г. сумата е 1284,77 лева на хектар за първите 30 хектара и 856,52 лева на хектар за над 30-ия хектар. 

В рамките на интервенцията за обвързано производство за семена от картофи производителите ще получат по 1529,44 лева на хектар. 

Размерът на плащането за един допустим за подпомагане хектар за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) е на стойност от 863,66 лева на хектар за първите 30 допустими хектара и 575,77 лева на хектар за останалите площи. 

По интервенцията за оранжерийно производство ставката е в размер на 16 007,13 лева на хектар. 

Субсидията по интервенцията за плодове и зеленчуци в планинските райони е 2375,48 лева на хектар. 

Плащането ще се извърши в сроковете, посочени в утвърдения индикативен график на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ).

 

По-скъпи сезонни плодове и зеленчуци ядат съседите ни на Балканите тази година в сравнение с миналата, като поскъпването изпреварва отчетената инфлация, а особено шокираща е цената на черешите, която навсякъде се запазва висока - от порядъка на около 14-16 лева за килограм. Това се обяснява с лошата реколта в резултат на резкия спад на температурите през април, на проблеми с опрашването и високите количества валежи.

Турция

Двойно са поскъпнали плодовете и зеленчуците в Турция на годишна база през май, сочат статистически данни, поместени в турски медии. Така например, през месец май 2024 г. ягодите са варирали между 50 и 75 турски лири (3-4 лева според тогавашния валутен курс) за килограм, кайсиите между 30 и 60 лири (2-3 лева), а черешите от 60 до 100 лири (3-6 лева). 

Проверка на БТА показа, че тази седмица на пазарите в Истанбул ягодите са на цена между 120-150 лири (5-7 лева), кайсиите струват 85-120 лири (4-5 лева), а черешите 200-350 лири (9-15 лева). Цените на доматите варират от 30 до 60 лири (1-3 лева) според сорта, а розовите домати са 60-100 лири (3-5 лева). Краставиците от 60-80 лири през април са спаднали до 20-25 лири (около 90 ст.).

Според данните за индекса на цените на храните за май 2025 г., публикувани от Фондацията за икономически изследвания на Турция (TEPAV), инфлацията при храните е 1,21 процента за периода от 1 до 31 май спрямо април.  

Северна Македония

С по-високи цени от миналата година са и сезонните плодове на пазарите в Северна Македония. Министърът на икономиката Бесар Дурмиши каза, че при сезонните продукти се наблюдава увеличение на цените, макар че по думите му то не засяга основните хранителни продукти в страната.

На пазарите в Скопие тази седмица ягодите вървяха при цена между 130 и 250 денара (приблизително от 4 до 8 лв.) за килограм, кайсиите - между 150 и 250 денара (около 5-8 лв.) за килограм, а черешите достигаха 500 денара (малко под 16 лв.) за килограм, показа проверката на БТА на място. Доматите също държат по-високи цени в сравнение с миналата година - между 150 денара (над 4,50 лв.) на пазара в квартал Тафталидже в Скопие и 40 денара (1,30 лв.) на Бит пазар в зависимост от качеството им. Краставиците се движат между 30 и 60 денара (0,95 лв. до 1,90 лв.) за килограм.

Румъния

Около десет процента нагоре са цените и на сезонните плодове и зеленчуци в Румъния в сравнение с миналата година според данните на Националния статистически институт на страната. Инфлацията, войната в Украйна и климатичните промени са сочени като основните причини за това.

Проверката на БТА установи, че на най-големия пазар в Румъния - „Обор“ в Букурещ, килограм ягоди местно производство се продават за 16,90 леи (6,76 лв.), а кайсиите - за 20 леи (8 лв.). Черешите и тук поддържат висока цена, която достига до около 40 леи (16 лв.) за килограм.

Цената на румънските домати за килограм варира между 9 и 20 леи (3,6 и 8 лв), а корнишони могат да се намерят за 3,99 леи (1,59 лв).

Гърция

Поскъпване на плодовете и зеленчуците се наблюдава и в Гърция, където при обща годишна инфлация от около 3 процента през май тази година цените на пресните плодове и зеленчуци са с над 7 процента по-високи от миналогодишните, показват данни, публикувани в гръцки медии. Както и в другите страни, и тук цените на пазара варират значително.

Според данни на гръцкия Институт за проучване на търговията на дребно с потребителски стоки, цитирани от в. „Македония“ тази седмица, цените в супермаркетите средно през май са били с 2,47 процента по-високи в сравнение със същия месец на 2024 г. Същевременно пресните плодове и зеленчуци за година са поскъпнали със 7,78 процента, което ги нарежда на второ място сред категориите потребителски стоки по ръст на цените – веднага след бисквитите, шоколада и захарните изделия.

На пазарите и в супермаркетите в Гърция черешите се продават на цени между 4 и 8 евро за килограм при 3,50 – 6,50 миналата година, а ягодите поскъпват с 30 процента от 2,29 на 2,99 евро средно за килограм, според данни, представени от в. „Димократия“. Проверка в популярни търговски вериги показва, че се предлагат домати по 1,45 - 3 евро килограма и краставици на цена 1,20 – 1,23 евро. 

Сърбия

В Сърбия плодовете са поскъпнали спрямо миналата година с 22,6 процента, а зеленчуците – с 6,5 процента, показват публикувани вчера данни на сръбския статистически институт.

Първите череши през май струваха между 1000 динара (около 16 лева) и 1500 динара (около 25 лева) в зависимост от качеството и произхода. Сега килограм череши на пазарите са на цена около 700-800 динара (11,70 - 13,30 лв.), ягодите – 500 динара (8,30 лв.). Доматите се продават за около 300 динара (5 лв.), краставиците за 150 динара (2,50 лв.).

Местни експерти обясняват, че ситуацията е толкова лоша заради късната пролетна слана от края на април, но проблематично е било и опрашването, защото не е имало пчели, а времето е било студено в периода на опрашване. Освен това заради големите количества валежи и прекомерната влажност на почвата, плодовете гният и се напукват, отбелязва РТС. Производителите на плодове предупреждават, че тази година кайсиите, прасковите и сливите също ще държат по-висока цена.