Защо рейтинг агенциите са могъщи?

Барбара Шедер, Франк Бремзер /в. Financial Times Deutschland

Как рейтинговите агенции заработват парите си?
Компания, която иска да получи оценка от рейтингова агенция, трябва да плати за услугата. Агенциите анализират числата, управлението и пазарната среда.  "Няма един единен рейтинг. От една страна компаниите получават корпоративен рейтинг, който оценява платежоспособността на цялата компания, а от друга - могат да  получат допълнителни рейтинги за отделни свои задължения. Поради тази причина цената за отделните компании е различна", пояснява служител на швейцарската банка Credit Suisse, отговарящ за управлението на разходите, в интервю на страницата на  институцията. За собствената си банка той посочва значителна сума. "При Credit Suisse става дума за редовен корпоративен рейтинг, който включва и индивидуалните рейтинги на дружествата Credit Suisse Group, Credit Suisse, Credit Suisse First Boston и
Winterthur. Годишно общата сума, плащана на всяка рейтингова агенция, достига няколко стотин хиляди франка", допълва той. Заради тази висока цена редица компании не се оценяват от агенциите от "Голямата тройка". Фактът, че самите компании плащат за рейтинга си, пък е една от най-критикуваните точки в сегашната система. Често се случва и компания, която не е доволна от определена агенция, да прекрати договора си с нея и да се прехвърли при някой от конкурентите й. По този начин в началото на годината постъпи спестовната каса Aachen, която се отказа от услугите на Moody's, тъй като според финансовата институция методиката, използвана за оценяване от агенцията, не отразявала правилно положението й. След това спестовната каса предпочете да бъде оценявана от DBRS. Миналата година германските банки WestLB, HSH Nordbank и BayernLB пък развалиха договорите си със S&P от съображения за разходите. Компаниите трябва да плащат за оценяването си, но агенциите изготвят безплатно оценките за държавите.

Проблемът с оценяването

Все по-често агенциите биват обвинявани, че не дават правилни оценки заради връзките си с клиентите. Самите рейтинги често се определят като непрозрачни, тъй като е трудно да се проследи каква част от една оценка всъщност е базирана на числата и каква - на мнението на експертите. Агенциите държат в тайна точната си методиката на оценяване, както и информацията какви фактори в каква степен влияят на оценката. "Достоверността на тези резултати е съмнителна, понякога дори носители на Нобелова награда за икономика не разбират как се оценява вероятността за неплатежоспособност на държавно равнище. Следователно е време да се проучи по-подробно методът на действие на рейтинговите агенции, което означава да се провери дали те изготвят валидни и последователни модели от логическа гледна точка. Или дали в много по-голяма степен не става дума за субективни мнения с катастрофални последици", посочва във връзка със суверенните рейтинги икономистът Бьорн Гризбах от университета "Сен Гален" пред в."Базлер". Самите рейтинги могат да предизвикат низходяща спирала. Някоя държава може, например, да получи по-нисък рейтинг, тъй  като финансовото й положение е лошо и поради тази причина са нужни усилия за икономии. Точно икономиите, за които настояват агенциите, обаче могат да доведат до влошаване на производителността и конкурентоспособността на съответната държава, което пък води до ново понижаване на рейтинга. Друг повод за критика е фактът, че агенциите не използват отговорно силата си, а действат независимо от средата и без да отчитат възможните последици - сякаш във вакуум. Агенциите също така с охота сами омаловажават значението на рейтингите, които дават. В приложенията към оценка на Fitch, например, се посочва, че рейтингите са "израз на мнение, което не съдържа статистическа вероятност за настъпване на неплатежоспособност".

Може ли да се пренебрегне присъдата на агенциите

В крайна сметка рейтинговите агенции трябва да благодарят за мощта си на значението, което самите регулаторни органи придават на оценките им. Лош рейтинг обаче не принуждава автоматично банките да отписват съответните активи, като повечето държавни облигации се задържат до настъпване на падежа им. За тези ценни книжа важи основополагащата презумпция, че при изтичане на падежа длъжникът ще изплати цялата дължима сума. Ако все пак някоя страна обяви неплатежоспособност, то тази презумпция не може да се поддържа без последващи основания. Банките са принудени да отпишат вземанията си, когато специалистите по дериватите от International Swap and Derivatives Association (ISDA) се присъединят към присъдата на агенциите и установят неплатежоспособност. За отпускане на кредити на търговски банки Европейската централна банка (ЕЦБ) пък изисква гаранции под формата на ценни книжа, които трябва да покриват определени минимални стандарти. Сред тези стандарти са рейтингите. В периода на дълговата криза ЕЦБ отслаби изискванията си - от май 2010 година институцията приема като гаранция гръцки облигации независимо от оценката за платежоспособността по тях, но въпреки това взема висока първоначална вноска от номиналната стойност. Тази практика вече важи и за португалските облигации.
Въпреки това обаче ЕЦБ се въздържа да се разграничи напълно от присъдата на рейтинговите агенции - ако гърците бъдат обявени за неплатжоспособни, то институцията вече няма да приема гръцки облигации. Облигациите освен това няма да станат по-рискови отколкото са сега, ако рейтингът им бъде понижен.  Поради тази причина, според критиците, ЕЦБ и другите институции би трябвало да оценяват поне кредитоспособността на държавите независимо от присъдата на рейтинговите агенции. В крайна сметка данните за състоянието на националните бюджети и икономическия растеж са обществено достъпни. Проблемът обаче е, че няма общовалиден модел за преценка на тези данни. Ако обаче ЕЦБ се откаже от рейтинговите агенции, то решенията й биха били още по-лесно атакуеми, отколкото са сега, а нейното бъдеще зависи от съществуването на еврото.

Рейтинговите агенции и финансовата криза

Дискусията се разгорещи заради грешките и начина на действие на рейтинговите агенции в периода на финансовата криза. На тях се приписва част от вината за ескалацията на катастрофата с високорисковите ипотечни кредити. Агенциите от "Голямата тройка" даваха най-високата оценка дори на ипотечни книжа, гарантирани с високорискови договори, по които в последствие бе обявена неплатежоспособност.
Премълчано беше, че, за да получат и следващи договори от емитентите, агенциите имат интерес да не дават на ценните книжа твърде ниски оценки. Агенциите освен това бяха приели, че изобщо не е нужно да бъдат проверявани много от тези книжа.  Според критиките оценка ААА (най-високата възможна - бел. ред.) е давана на някои книжа заради емитента, без съдържанието на книжата да бъде достатъчно анализирано. Като пример за погрешно поведение се дава суверенният рейтинг на Исландия. След срива на банковия сектор през 2008 година островната държава стигна почти до фалит. Няколко месеца преди това обаче Moody's даде на страната най-високия кредитен рейтинг ААА. Още през 2006 година се появиха слухове за възможни проблеми в банковия сектор на Исландия, които анализаторите на рейтингите оцениха като преувеличени. Агенциите се поучиха от грешките си и частично промениха начина си на работа. Според критиците обаче сега се допускат нови грешки, тъй като агенциите вече са свръх предпазливи, за да не бъдат обвинени, че не са разпознали навреме сигналите за настъпване на нова криза.