Заплати след осигуровки между 270-360 лв.

Минималната работна заплата да се движи в коридор с долна граница праг на бедност и горна граница - 60 на сто от средната работна заплата, предлагат синдикатите, попитани от БТА за коментар.
Вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков и финансовият експерт на КТ "Подкрепа" Мика Зайкова бяха потърсени от агенцията повод предстоящите следващата седмица консултации между двете организации за изработване до 1 юли 2010 година на механизъм, по който да расте заплатата.
Една от консенсусните антикризисни мерки, приета от Националния съвет за тристранно сътрудничество и впоследствие от Министерския съвет, е "Създаване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли 2010 г.".
Разполагаемият доход, парите, които остават в работника след като се приспаднат данъци и осигуровки, не трябва да бъдат под прага на бедност, са категорични Ненков и Зайкова. Те посочиха, че в момента нетният доход от минималната работна заплата е 187,5 лв., по-нисък от линията на бедност - 211 лв.
Ако този коридор, в който трябва да се движи заплатата, бъде одобрен, то тя не трябва да е по-ниска от 270 лв. и да не надвишава 360 лева.
Социалният параметър в механизма според синдикатите е именно прагът на бедност.
В ЕС за бедни се считат тези, които имат под 60 процента от средния доход за страната.
Според данни, цитирани от КТ "Подкрепа" миналия месец, 33 млн. работници в ЕС са с буквално мизерни заплати, 12 млн. души работят на срочни трудови договори, а 18 млн. живеят под прага на бедност.
За различните страни обаче този праг не е еднакъв – например в Белгия прагът на бедност е 826 лв., а у нас е 211 лева.
Според наблюденията на експерти в момента 850 млн. души в света живеят в крайна бедност, а до края на годината се очаква над 1 милиард души по света да живеят в крайна бедност.