Заетостта бавно пълзи нагоре

Петър Ганев, ИПИ
През тази седмица бяха публикувани резултатите от наблюдението на работната сила през второто тримесечие на 2013 г. Данните съвсем не са изненадващи, но интерпретациите им по-скоро говорят за непълно разбиране на случващото се. Объркването идва оттам, че и заетостта, и безработицата се покачват, което на пръв поглед изглежда нелогично. Още преди месеци обаче писахме, че това ще се случи, като причината е раздвижването на пазара на труда и спецификата на индикаторите.
Неведнъж сме коментирали, че заетостта измерва всички работещи, докато безработицата не обхваща всички неработещи, а само тези, които активно търсят работа. Затова и безработицата често буди подозрение сред хората, тъй като те четат за нива от около 10%, а реално виждат, че почти половината работоспособно население не работи. Причината е именно в това, че тези 10-ина процента обхващат само активно търсещите работа, докато например обезкуражените нямат работа, по принцип искат да работят, но не вярват, че ще намерят и не търсят такава. Тези особености правят така, че фокусирането единствено върху безработицата води до безкрайно погрешни изводи.
Данните за заетостта са категорични, че след три пълни години на спад (2009-2011), коефициентът на заетост се отлепи от дъното в началото на 2012 г. и тръгна нагоре – гледано спрямо същото тримесечие на миналата година, за да се избегнат сезонните фактори. Изгубените работни места далеч не са възстановени, но след началото на 2012 г. заетостта бавно пълзи нагоре. В рамките на 2012 г. така и не се покачи реалният брой на заетите, като запазването на работни места и намаляващото население бяха причината за нарастващия коефициент на заетост.

От началото на 2013 г. заетите започнаха да се покачват и в абсолютен размер. Това е и най-солидният показател, че вече се създават нови работни места и реалното възстановяване на пазара на труда е започнало. Остава, разбира се, отворен въпросът дали тази тенденция ще се запази на фона на забавящата се икономика. Все пак традиционно има времеви лаг между икономичексия ръст и движението на заетостта, така че до края на годината най-вероятно ще наблюдаваме плавно нарастване на заетите.
Ако се вгледаме в движението на безработицата, то в периода 2009-2011 г. развитието е логически сходно със заетостта – заетостта пада, а безработицата се покачва. От началото на 2012 г. обаче се наблюдава ново разрастване на безработицата, което на пръв поглед буди недоумение. Причината за това е именно в задържането на заетостта и раздвижването на пазара на труда, което провокира обезкуражените, виждайки някаква светлина в тунела, да започнат да си търсят работа. По-голямата част от тях обаче не успяват да си намерят работа, особено през 2012 г., което разширява безработицата.
Това твърдение може да бъде допълнително защитено с данните за обезкуражените лица, които показват как в началото на 2012 г. обезкуражените започват да спадат и тенденцията се засилва в първите месеци на 2013 г. През второто тримесечие на 2013 г. те са с 20 хил. души по-малко спрямо година по-рано, тоест 20 хил. доскоро обезкуражени са намерили мотивация да потърсят активно работа. Това също е положителен сигнал, макар да вдига безработицата.

Ако трябва да обобщим, то данните от наблюдението на работната сила носят по-скоро положителен сигнал – макар и тромаво, вече се създават нови работни места, което покачва както коефициента на заетост, така и абсолютния брой на заетите. Все още оставаме далеч от нивата на заетост преди кризата, като слабият ръст на икономиката не подкрепя тезата скоро да се възстановят изгубените в периода 2009-2011 работни места. Броят на обезкуражените постепенно се свива, което неизбежно води до покачване на коефициента на безработица. До края на годината безработицата най-вероятно ще се задържи на нива над миналогодишните, въпреки появата на нови работни места.