ЕС: Антикризисен план от 5 точки

Проведената вчера среща на върха на страните, приели еврото, завърши с уверения за постигнат много добър напредък при опитите за решаване на дълговата криза в еврозоната. Президентът на ЕС Херман ван Ромпой отбеляза снощи на пресконференция след края на заседанието, че кризата се е оказала толкова дълбока, че взетите през последните две години мерки са се оказали недостатъчни и са необходими допълнителни усилия, предаде ИТАР-ТАСС. Европейският съюз ще вземе всички необходими мерки за стабилизиране на еврозоната, увери Ван Ромпой. Той съобщи, че
антикризисният план ще бъде приет в окончателния си вариант на предстоящата в сряда извънредна среща на върха на Еврогрупата. "Приехме днес пет направления, съгласувахме (своите) цели и стратегия. През следващите два дни постигнатите споразумения ще бъдат конкретизирани. В сряда те ще бъдат представени на новата среща на върха на Евросъюза и еврозоната", обобщи президентът на ЕС. Ван Ромпой изреди петте основни точки, които ще включва антикризисният план: Първо, правителствата на страните от еврозоната ще поемат задължения за изпълнение на конкретни мерки за повишаване на финансовата консолидация и икономическия растеж. Втората точка е намирането на всеобхватно решение за поддръжка на Гърция, което ще включва отпускането на шестия транш от първия спасителен пакет за страната в размер на 8 млрд. евро и приемането на втора такава програма с участието на частен капитал. Трето, лидерите от еврозоната взеха решение за създаване на ефективна защита срещу разпространението на кризата, която да включва нова общоевропейска антикризисна система и гъвкаво използване на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС). Разглеждат се две схеми за функционирането на фонда, които може да бъдат използвани съвместно. Според първата ЕФФС ще получи разрешение да гарантира част от облигациите, емитирани от страните, смятани за рискови от пазарите, за да бъдат стимулирани инвеститорите да ги купуват, посочва AFP. Втората, която ще допълва първата, предвижда да бъде създаден специален фонд, в който ще участват с вноски трети инвеститори. Той може да бъде прикрепен към Международния валутен фонд (МВФ), което ще му осигури статут на привилегирован кредитор и ще му позволи да отпуска кредити при ниски лихви. ИТАР-ТАСС предаде, като се позова на дипломатически източници, за остри дебати на срещата по предложението за обръщане за финансова помощ към страните от БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай). Решение по въпроса все още не е взето, като редица делегации са против с аргумента, че това би било равнозначно на признание, че Европа е в упадък пред лицето на бързо развиващи се държави. Четвъртият елемент от антикризисната програма, обясни Ван Ромпой, ще е повишаването на доверието към европейския банков сектор. Петата точка предвижда подобряване на икономическото управление и икономическа и в частност фискална интеграция на страните от еврозоната. "Всичките пет пункта от европейския антикризисен план са дълбоко взаимосвързани", подчерта президентът на ЕС. Той призова журналистите да изчакат срещите на върха в сряда за подробности по обсъжданите мерки. Лидерите от еврозоната са призовали Италия, към която сега са насочени атаките на пазарите, да представи тази седмица по-убедителен план за структурни икономически реформи, за да увеличи своя потенциал за растеж, съобщи Ван Ромпой. В отговор италианският премиер Силвио Берлускони заяви, че очаква да свика правителството на заседание още днес, за да обсъди мерки за повишаване на икономическия растеж. Третата икономика в еврозоната е подложена на нарастващ натиск от останалите държави от групата да ускори реформите, за да си върне доверието на пазарите, отбелязва Reuters. Основна пречка пред преговорите бяха разногласията между двете най-големи икономики, въвели еврото - Германия и Франция - за ролята на Европейската централна банка (ЕЦБ). Изправен пред неумолимата германска опозиция, френският президент Никола Саркози обяви по-рано вчера, че страната му се отказва от своето искане да бъдат използвани неограничени средства на ЕЦБ за борба срещу разпространението на кризата - идея, на която се противопоставя самата европейска финансова институция. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу подчерта, че на ЕС му е необходимо по-високо равнище на интеграция, за да преодолее сегашната криза, предаде още ИТАР-ТАСС. Управляващият директор на МВФ Кристин Лагард приветства постигнатия, по думите й, много добър напредък на разговорите на лидерите на 17-те страни от еврозоната. "Надявам се, че наистина сме в правилната посока за (извънредната среща на върха на ЕС и Еврогрупата) в сряда", каза Лагард, цитирана от AFP. Освен че окончателните решения бяха отложени за нова среща на върха в сряда, остават остри различия за размера на загубите, които ще трябва да приемат частните притежатели на гръцки държавни облигации, отбелязва Reuters. Според високопоставен германски банкер банките предложили да отпишат доброволно 40% от дълговете на балканската държава, докато правителствата искат тези кредити да бъдат опростени на 60%. Едва през юли, Еврогрупата се договори с инвеститорите да отпишат 21% от гръцките дългове. Проучване, извършено от международни кредитори, обаче показа, че само загуби на частните притежателите на гръцки държавни облигации в размер на 50-60%, ще направят дълга на страната, който според прогнозите ще достигне тази година 160% от нейния БВП, устойчив в дългосрочен план. "До сряда ще играем покер", каза лаконично един от участниците в преговорите.