Ембаргото стимулира руското производсво

Елица Стефанова

На 6 август се навършиха три години от въвеждането на реципрочни санкции от страна на Русия към ЕС, САЩ и други държави в отговор на наложените от тяхна страна спрямо Москва. Ограниченията обаче направиха руските АПК (Аграрно-промишлен комплекс) по-силни. Но и санкциониращите страни нищо не загубиха, пише РБК в анализ.

Хронологията накратко

На 6 август руският президент Владимир Путин подписа указ, с който забрани вноса в Русия на няколко вида продукти от ЕС, САЩ, Австралия, Канада и Норвегия. В забранителния списък са говеждо, свинско, птиче месо, сирене, риба и морски продукти, мляко, плодове и зеленчуци. Продоволственото ембарго идва в отговор на санкциите на тези страни спрямо Русия заради присъединяването на Крим. Властите взимат решение да унищожават продукцията от изброените страни, която все пак е попаднала в Русия. От август 2015 г. ембаргото се разширява и засяга Албания, Лихтенщайн, Исландия и Черна гора, а от 1 януари 2016 г. и Украйна. В началото на юли Русия удължи ембаргото до 31 декември 2018 г.  

Ето как се повишиха цените на някои продуктите за периода на санкциите от края на 2013 г. до юни 2017 г.

Инфлацията за периода обаче се понижава от 11,36% до 2,3%.

След ембаргото местните храни доминират по рафтовете на магазините, а вносът на хранителни продукти е намалял двойно – от $43 млрд. преди санкции до $25 млрд. след 2013 г.

Същевременно, местното производство е във възход. За последните три години оранжерийното производство на зеленчуци се е увеличило с 30%, по данни на руското земеделско министерство. Вносът на плодове се съкращава два пъти – от 866 хил. тона през 2013 г. до 463 хил. тона през 2016 г., като се увеличава непрекъснато произвоството на местни плодове и зеленчуци. За периода на ембаргото са унищожени близо 16 300 тона плодове и зеленчуци, попаднали в Русия от санкционираните страни.

В Русия са на мнение, че за да се съхрани този импулс, е важно да не намалява държавната подкрепа. Правителството планира да запази през следващите години достигнатите нива на инвестиции в аграрния сектор в размер на 242 млрд. рубли за 2017 г. Другият ключов момент е да се поддържа стабилен курс на рублата на нива около 60 рубли за долар.

Все пак не всички руски потребители са доволни от качеството на родните продукти. С 15% е нараснал делът на недоволните от качеството на руските месни и млечни продукти. Най-недоволни са руснаците от местното сирене – 27% отчитат понижаване на качеството, но трябва да се отбележи, че през декември 2015 г. те са цели 33%.

Санкциите водят до ръст на вътрешното производство на сирене, но според председателя на руския съюз на млекопроизводителите този факт не е непременно положителен. „След въвеждането на санкциите бяха освободени около 20% от пазара на сирене. В същото време девалвацията на рублата доведе до увеличение на себестойността и продажната цена на продукцията, покупателната способност започна да намалява, има спад и в търсенето на сирене“, отбелязва Андрей Даниленко.  

По думите на експерта, въпреки ембаргото, остава висока зависимостта от внос на млечни продукти. Такъв пример е Беларус – ако през 2013 г. вносът на беларуски млечни продукти е представлявал 42%, то през 2015 г. вече е 83%.

Същевременно, ответните руски санкции не са нанесли особени вреди на западните страни, твърдят учени от различни руски институти. Според тях внушението, че Русия е незаменим купувач е силно преувеличено. Освен компенсации от ЕС, повечето страни просто са пренасочили износа си към други пазари.

Все пак значителни последствия има за няколко страни от Евросъюза, които са традиционни търговски партньори на Русия и това са Прибалтийските държави.

За периода на санкциите вносът на стоки от ЕС в Русия е паднал от €11,8 млрд. през 2013 г. до €5,6 млрд. през 2016 г. Въпреки това, общият аграрен експорт на страните от Еевросъюза достигна рекордните €131 млрд. през 2016 г., по данни на Европейската комисия.

Накратко, последствията от ембаргото не са еднозначни. Негативни последици за руснаците са ръст на цените, промяна в хранителните навици, частична контрабанда, загуба на добре установени връзки. От друга страна, основният плюс е, че държавата започна да отделя съществено внимание на аграрния сектор, заговори се за проблемите на руски фермери, разработиха се различни програми за подпомагане и привличане на инвеститори.