Еврото и цените – митове и реалности

Икономика на всичко
На 1 януари 2002 г. страните от еврозоната (тогава 12 на брой) въведоха европейските банкноти и монети. Над осем години по-късно много европейци, включително и българи, продължават да вярват, че еврото е довело до силен скок на цените. Ето го и резултатът от тази заблуда:

Малко над 40% от българите смятат, че въвеждането на еврото би се отразило зле на икономиката. Това сочат данни от изследването "Трансатлантически тенденции 2010", цитирани от БТА.

Едва 28% от българите очакват, че приемането на еврото ще се отрази положително на страната.

Фактите обаче не показват съществено покачване на цените. Инфлацията в еврозоната през 2002 г. дори е по-ниска от тази за предходната година и е около средните си нива:

2000 г. - 2.2 %
2001 г. - 2.4 %
2002 г. - 2.3 %
2003 г. - 2.1 %
2004 г. - 2.1 %
2005 г. - 2.2 %
2006 г. - 2.2 %
2007 г. - 2.1 %
2008 г. - 3.3 %
2009 г. - 0.3 %

Ето и инфлацията в еврозоната през 2002 г. по страни:

Белгия - 1.6 %
Германия - 1.4 %
Гърция - 3.9 %
Испания - 3.6 %
Франция - 1.9 %
Ирландия - 4.7 %
Италия - 2.6 %
Люксембург - 2.1 %
Холандия - 3.9 %
Австрия - 1.7 %
Португалия - 3.7 %
Финландия - 2 %

В част от страните на еврозоната цените се качват повече поради различни местни причини, които нямат общо с въвеждането на еврото. Например неблагоприятни климатични условия вдигат цената на зеленчуците в някои страни.
Данните потвърждават изводите, които чух на конференция за еврото в Австрия преди няколко години. Ефектът от въвеждането на еврото върху инфлацията, ако въобще има такъв, е минимален (около 0.1-0.2%). Причината за масовата заблуда е повишаването на усещането за инфлация. А то е причинено от опита на някои дребни местни предприемачи да използват момента, за да качат цените на своите услуги. Хората виждат, че например цената на кафето в кафенето отсреща е скочила, но не отчитат, че кафето заема нищожна част от месечните им разходи.