АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
По-добро повишение на търговията на дребно през декември е отчетно в шест други страни-членки: в Словения (11,2%), Ирландия (7,5%), Полша (с 4,9%), Литва (с 4,7%), Франция (с 3,8%) и Португалия (с 3,4%).
Тъй като трите най-големи икономики Германия, Франция и Италия - отбелязаха слаб растеж през последното тримесечие при по-нататъшно влошаване и на различните индикатори за бизнес доверие, очаква се банките да затегнат кредитирането, което да ограничи допълнително растежа.
Най-много роботи се използват в Испания (11%), Дания и Финландия (и двете 10%), и Италия (9%). Най-малко е присъствието на роботите в Кипър (1%), Естония, Гърция, Estonia, Greece, Литва, Унгария и Румъния (3%).
Положителният платежен баланс на сезонно коригирана база се понижи през ноември 2018-а година до 20,0 млрд. евро от 27 млрд. евро през октомври и рязко под излишък за 35 млрд. евро година по-рано (през ноември 2017-а).
Ръстът на промишлеността в еврозоната се забави през декември показват окончателните данни на агенция IHS Markit. Промишленият PMI индекс се понижи през декември до 51,4 пункта от 51,8 пункта през ноември.
Най-много за алкохол харчат домакинствата в Естония, Латвия и Литва – съответно 5,2, 4,9 и 4 на сто от общите си разходи. На другия полюс са Испания, Гърция и Италия, сочат данните на Евростат с под 1 % от общите разходи.
Какво часово време да се избере за постоянно - зимно или лятно - предстои да се реши след консултации с експерти и проучване на общественото мнение.
Износът на стоки от зоната с единна валута за останалата част от света през октомври достига 209.7 млрд. евро, което е увеличение с 11.4% на годишна база. Вносът от останалата част от света е на ниво от 195.8 млрд. евро, нараствайки с 14.8% спрямо същия месец на 2017 г.
Най-голям ръст от 2000 г. насам е отбелязан в България (312 %), Словакия ( 213 %), Португалия (172%), Литва (153 %), Ирландия (147 %), Естония ( 147 %) и Латвия (138 %). Износът от България в страни извън ЕС подкрепя 662 хиляди работни места у нас.
Освен забавянето на растежа в еврозоната, Драги подчерта и рисковете, свързани с протекционизма, уязвимостта на нововъзникващите пазарни икономики и резките колебания на финансовите пазари.