Еврозона: Стабилно кредитиране

През декември банковите кредити за нефинансовите компании нараснаха за втори пореден месец на годишна база с 4,0%, доближавайки се до многогодишния връх от 4,3%, достигнат през септември 2018-а година (най-силно повишение от май 2009-а година). Трябва да се има предвид, че икономиката на еврозоната зависи доста силно от възможността за финансиране, като тези данни на ЕЦБ се считат за добър индикатор за икономическото здраве и за бъдещи бизнес инвестиции. Растежът на банковите заеми за домакинствата  се повишиха за втори пореден месец с 3,3%.

Агресивна политика на "евтини пари" на ЕЦБ посредство програмата за покупки на еврооблигации за общо 2,6 трлн. евро се отрази позитивно на банковото кредитиране на бизнеса и на крайните потребители, въпреки че темпото на растеж на отпусканите заеми е все още доста под нивата от преди световната финансова и икономическа криза. Така например през 2007-а и през първата половина на 2008-а година кредитите на банките за бизнеса нарастваха с над 12% на годишна база. На последното си за 2018-а година заседание обаче ЕЦБ сложи край на програмата за "количествени улеснения", което може да се отрази негативно на данните за банковото кредитиране в началото на настоящата година.

В същото време обаче растежът на паричната маса в еврозоната се ускори изненадващо рязко, а това е индикатор, който често предвещава бъдещата кредитна активност.

Според оповестените в понеделник данни на ЕЦБ паричната маса (индексът М3) в еврозоната нарасна през декември с 4,1% след повишение с 3,7% през ноември и осреднени очаквания за растеж с 3,8 на сто, а на тримесечна осреднена база растежът на индикатор М3 се подобри до 3,9% от 3,7% през трите месеца до края на ноември. Растежът на паричната маса обаче остава за единадесети пореден месец под важното целево ниво на ЕЦБ за повишение с 4,5%, отговарящо на мандата на централната банка за ценова стабилност в рамките на еврозоната.

Трябва да се има предвид, че паричният анализ на ЕЦБ е един от двата т.нар. "стълба" при определяне на бъдещата парична и лихвена политика, като другият съществен икономически анализ е свързан с оценката на централната банка по отношение на инфлационните рискове. Данните за кредитирането се следят внимателно и с оглед на факта, че икономиката на еврозоната е силно зависима от отпусканите от банките заеми.

Тъй като трите най-големи икономики в еврозоната - Германия, Франция и Италия - отбелязаха слаб ръст през последното тримесечие при по-нататъшно влошаване и на различните индикатори за бизнес доверие, очаква се банките да затегнат кредитирането, което да ограничи допълнително растежа.

Според данните на ЕЦБ еврозоната преживява забавяне, а не по-сериозен спад или начало на рецесия. Въпреки това пазарите не виждат почти никакъв шанс за увеличаване на лихвените проценти през настоящата година и вместо това очакват повече стимулиращи мерки от ЕЦБ, включващи евентуално нови заеми за банковия сектор, известни като TLRTO (Операции за целенасочено дългосрочно рефинансиране), отчасти за поддържане на голямата ликвидност и на кредитния поток към корпоративния сектор.