АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Масово българите имат скромни спестявания, като над 80 процента от тях са до 5000 лева и едва около 20 на сто са големите депозити.
Към края на юни 2022 г. привлечените парични средства в България от чуждестранните инвестиционни фондове са в размер на 5.60 млрд. лева. Спрямо същия месец на миналата година тези суми нарастват с 636.1 млн. лева, сочат данните от БНБ.
Депозитите на нефинансовите предприятия са близо 36,2 млрд. лв. (23,4 на сто от БВП) в края на юли 2022 година. В сравнение със същия месец на 2021 г. те се увеличават с 18,2 на сто.
В трезорите в Швейцария през юли са постъпили 261 килограма злато от руски произход на стойност 14 милиона швейцарски франка, благородният метал е преминал през Великобритания, преди да дойде на швейцарска територия, както и преди въвеждането на нови санкции.
Българска банка за развитие (ББР) подписа с Националния статистически институт (НСИ) споразумение за сътрудничество при провеждането на проучвания и обработката на данни, свързани с банковото финансиране на малките и средни предприятия в страната.
Европейска банка е приела да обработи плащането на транзита за руския петрол през Украйна, съобщиха словашката рафинерия "Словнафт" (Slovnaft) и още един източник, цитирани от Ройтерс. Така е била отстранена причината за спирането на петролните доставки за Централна Европа миналата седмица.
Според данни на албанската централна банка (Bank of Albania) нетните печалби на банковата система са намалели с 29% спрямо същия период на предходната година.
Това е във връзка с решението, взето на 21-и юли 2022 г. от Управителния съвет на Европейската централна банка за увеличаване на лихвата по депозитите с 50 базисни пункта.
От 1 януари Хърватия ще стане член на еврозоната, което означава, че "дотогава трябва да завършим всички логистични дейности и подготовка за замяната на хърватската куна с еврото, което включва сеченето на монети, както и закупуването на банкноти от Хърватската народна банка в съгласие с централните банки на други държави-членки на ЕС".
Бордът променя по-дълбоко паричната политика у нас от самото фиксиране на курса. Преди въвеждането на валутния борд централната банка у нас не е независима, рефинансира безконтролно и необезпечено търговските банки, финансира директно и бюджетните дефицит на държавата.