АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Най-висок дял на хората, които пътуват за работа в друг регион, е регистриран в белгийските провинции Валонски Брабант (45 процента) и Фламандски Брабант (42 процента), следвани от унгарската Пеща (41 процента), провинция Намюр в Белгия (38 процента) и австрийските провинции Бургенланд (36 процента) и Долна Австрия (2 процента).
В Естония (+211 на сто), Унгария (+180 на сто), Литва (+152 на сто), Латвия (+144 на сто), Чехия (+122 на сто), Люксембург и Австрия (+120 на сто за всяка). Намаление на жилищните цени са отчетени в Гърция* (-14 на сто), Италия (-8 на сто) и Кипър (-3 на сто).
За най-голям фактор на несигурността се считат енергийните цени. Преди година инфлационната стойност беше 7,4 процента, а връх на инфлацията беше отбелязан през февруари тази година - 11,2 процента.
Цените на картите на ски-лифтовете се увеличават средно със 7 до 10 процента. Причините за въвеждането на тази мярка са повишените разходи за енергия и заплати.
Най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Гърция - 223.9 хил., Турция - 223.7 хил., Румъния - 65.3 хил., Германия - 61.5 хил., Сърбия - 58.9 хил., Австрия - 21.9 хил., Италия - 21.2 хил., Франция - 20.2 хил., Република Северна Македония - 19.1 хил., ОК - 18.5 хиляди.
Целта на проучването на „Меланж Булгарен“, блогът на българите в Австрия, бе да изградим профил на общността ни тук в началото на 21 век.
Потребителите усещат значителното повишение на цените на наемите, които за година са нараснали с 9 процента, а режийните разноски на наемните жилища - със 7 процента.
Пет от 27-те страни членки на блока - Португалия, Австрия, България, Естония и Финландия - отчитат спад от над 30 процента, според изследването. В други 11 държави производството на електроенергия от фосилни горива се е свило с над 20 процента.
Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари-юни 2023 г. са от Нидерландия (508.9 млн. евро), Австрия (231.5 млн. евро) и Белгия (203 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци - към Италия (73.7 млн. евро) и Румъния (44.4 млн. евро).
Според доклада седем от десет чужденци, дошли 2022 година в Австрия, не могат да четат и пишат. При сирийците този дял е най-висок – 78 процента.