Виното си проправя път в Китай

Яна Янакиева, Бордо, DiVino.bg
В китайския език няма йероглиф за виното. Една част от това, което китайците наричат “вино от грозде” е едно общо понятие за алкохолна напитка. С това въведение искам да изясня, защо виното остава доста непознато за китайците. За много от тях то е още странно на вкус (поради липса на дегустационен опит) или се свързва с “медицинския ефект”.
Голяма част от хората над 40-45 годишна възраст, а дори и по-млади, са убедени, че виното трябва да се пие за здраве (кои вина обаче не се уточнява). И това никак не е случайно. Китайците остават много привързани към традиционната медицина, а тя самата е сериозен източник на познания относно влиянието на алкохола (виното, както е споменато) върху човешкото тяло и духовно състояние. Тук е и мястото да добавя, че в китайския език съществува израз за “медицинско вино” - yao jiu, а йероглифът за “лекарство” yi на старокитайски е означавал още бутилка. Но още веднъж да потвърдя - това не е виното, което днешният китаец намира за престижен продукт. Това, което ние назоваваме вино остава за средностатистическия китаец една непозната вселена, привлекателна и модерна, която бързо набира популярност и затвърждава позициите си, също както самият Китай впрочем. И не случайно в края на 2011 световните статистики сочат, че до една година Китай ще задмине Великобритания в консумацията на вина и ще влезе в групата на първите 5. Всичко това ще се случи някак неосъзнато, защото “несъзнателна” бих нарекла употребата на вина в страната. Това свързвам с липсата на познание върху виното. Образователните центрове са доста млади и при все, че броят на чуждестранни специалисти расте (специалисти по-скоро в търговията, а не в обогатяването на винената култура), а и много китайски винени специалисти имат чуждестранно (предимно европейско) образование, пътят до консуматора не е прокаран.
Престоят ми от месец и половина в Китай ми позволи да наблюдавам по отблизо китайското общество. Генерални заключения не мога да направя, но някои детайли не ми се изплъзнаха. Естествено ще споделя тези, свързани с виното. Първоначално си мислех, че ситуацията е частна, защото установих, че китайските ми приятели са хора, които пият вина без да купуват, а бих могла да кажа: и то какви вина! Ясно е, че бутилка качествено вино и в Китай отдавна се приема като оригинален подарък. Ако можеше да последва и съвет как това вино да се изпие нямаше да е лошо, мислех си вече скоро след това. И не само в този случай. С приятелката ми китайка сме поканени на вечеря от неин бизнес партньор от Хонг Конг в ресторант, в една от монументалните сгради разположени по кейовете на реката или на т.нар. The Bund. Ресторантът предлага фина традиционна китайска кухня, а винената карта е дълга и много от имената в нея са ми познати. Сомелиерът е особено щастлив да ни представи избраната от него бутилка, която ще подхожда на вечерята ни - Haut-Batailley 2005. Любезно благодаря, жестът е особен, имайки предвид виното, реколтата и мястото, където ще го опитаме. Едновременно с това познавам Пойак в детайли и зная, че виното буквално ще прегази нежното тяло на моите xiaolongbao, както и това на скаридите на моята приятелка. Дисхармонията в този случай не произлизаше от избора на вино от точно тази апелация, а най-вече от избора на реколтата 2005. Беше необходимо точно това да се вземе предвид. Положителната страна на ситуацията бе, че в лицето на моята китайска приятелка открих един чудесен любител дегустатор. Вече насаме след вечерята тя бе тази, която първа сподели, че виното според нея е било много тежко и че й е блокирало устата. Апин е млада жена на 35 години, професионалните й занимания предполагат много чести срещи в реномирани ресторанти, получава редовно подаръци вина и тя самата прави такива. Обича да дегустира, любознателна е и по време на нашите срещи особено ценеше коментари ми при опитването на различни вина. За такива като нея обаче, любители, на които не е възможно да напуснат Китай, за да се отдадат на това свое увлечението и да ги изучават по-отблизо, в Шанхай не видях особено много алтернативи. Пак с нея обиколихме винените изби в небезизвестния квартал French Concession и с плаха радост установихме, че все пак има нещо, което се случва и около продажбата на вина. В една от тях например открихме отдавна насъбралата популярност машина за дълго съхранение на отворени бутилки, в която изборът беше наистина богат, а всички естествено бяха в промоция в този момент. Френската следа не ме изненада. Обясниха ни, че четвъртъците са дните за тематични дегустации в избата, основно френски вина (тук няма как да не се засмея), дори китайският служител в избата говори френски... Нека да кажа две думи и за цените. Най-малкото количество измежду възможните три на избраното от мен Condrieu, което стига точно (и само) за дегустация струва от порядъка на 7 евро.