България не бърза към еврозоната

България "не бърза" да се присъедини към еврозоната и предпочита да следи събитията в засегнатия от кризата валутен блок преди да продължи напред, заяви подуправителят на Българска народна банка Калин Христов в интервю за агенция Dow Jones. "Не бързаме...няма смисъл да тичаме към горяща сграда", заяви Христов, който участва на конференция на Euromoney за Централна и Източна Европа. Христов подчерта, че България продължава да иска да се присъедини към еврозоната, но изявлението му е пореден знак за охлаждане на реториката от София, която преди време се стремеше към бързо присъединяване към еврозоната. През декември българският финансов министър Симеон Дянков заяви пред Dow Jones , че проблемите със суверенния дълг в еврозоната са "заглушили" дискусията за бързо присъединяване към еврозоната, но подчерта, че управляващата дясноцентристка партия ГЕРБ продължава да е "убедена, че страната трябва да се присъедини бързо". Анализаторите казват, че не само българските власти поставят под съмнение бързото приемане на еврото. Много икономики в Централна и Източна Европа излизат от най-тежката рецесия от рухването на комунизма, а еврозоната изпадна в дългова криза. Радован Йелашич, бивш управител на Централната банка на Сърбия и настоящ съветник в UniCredit, заяви пред Dow Jones : "Мога със сигурност да ви кажа, че има промяна в позицията на политиците за приемането на еврото, но засега тя не е съществена...Въпросът е, че всеки иска да е от печелившата страна, така че има смисъл да се изчака". Фискалната дисциплина е особено важна за България, тъй като голям бюджетен дефицит може да подложи на натиск валутния борд, обвързващ лева с еврото. Валутният борд, въведен след икономическата криза през 1997 г., довела до хиперинфлация и срив на лева, задължава българските политици да се придържат към строга фискална дисциплина, за да се предпазят от спекулативни атаки. /БГНЕС