АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
"Държавата не може да строи на парче магистрали, не може да не е ясно и да няма никаква концепция – нито като проекти, нито като време, в което трябва да се направят. Образно казано една община си има Общ устройствен план, а пътищата си нямат план",
Това означава, че едва през 2024 г. България може да се върне към тези равнища за летния сезон за цялата страна, допълни експертът. Ръстът на посещенията на българите по морските ни курорти се очаква да е около 27 процента.
На местата, на които харчат най-много при пътуване в чужбина, българите предпочитат да използват карти и свързани устройства - бензиностанции (69%), аптеки и дрогерии (56%), хранителни магазини (63%), ресторанти (52%), развлечения, като музеи, галерии и увеселителни паркове (47%).
В същото време средният размер на задълженията нараства, главно поради поевтиняването на парите. Към края на юни 2022 г. той е около 1000 лева при 995 в началото на годината. През 2020 г. средният размер е 792 лв., а през 2019 година – 767 лв.
Делът на населението, което не може да си я позволи се е увеличил в повече от половината държави – членки на ЕС, а от 2019 г. насам в 11 страни се е нараснал и процентът на работещите, които нямат средства за лятна ваканция.
Пивото продължава да е най-често консумираната у нас напитка след водата. 62% от българите пият бира поне веднъж седмично, а 47 на сто, или с 11% повече от миналата година, са убедени, че тя е подходящо за тях питие.
52% от българите споделят, че плащат все по-малко в брой в сравнение с две години по-рано, а за 41% именно кризата с Covid-19 e причина за трайната промяна в платежните им навици. Допълнителен фактор е по-високи разходите на потребителите (за 45%) в края на 2021 г. и началото на 2022 г., когато инфлацията бележи нови пикове.
Списък на „народните“ представители, заради чието гласуване от 1 юли работниците и специалистите ще трябва да изработват двойно и тройно за ток, а българите ще обеднеят още повече:
Данните от проведеното изследване показват едно добро ниво на базова осведоменост сред българите за същността на клиничните проучвания.
С 10% нараства делът на хората у нас, които са против въвеждането на еврото (до 54%). С 12% се увеличава броят на заявилите, че очакват еврото у нас да доведе до отрицателни последици (60%, ръст от 12%).