БСК нападна ДКЕВР

За пореден път ставаме свидетели на решения на ДКЕВР, които водят до задълбочаване проблемите в управлението и развитието на енергийната система и на икономиката, като цяло, се казва в позиция на БСК.
Не може и не трябва енергийните цени да се определят дни преди влизането им в сила, след като са обект на централизирано управление. Това е рецидив в поведението на ДКЕВР, който пречи на бизнеса да планира развитието си, да формира инвестиционната си политика и да създава ясна конкурентна среда. Подобен подход на управление на енергийния сектор, особено в условия на икономическа криза, създава предпоставки за допълнително влошаване на бизнес средата и създаване на нови социално-икономически проблеми в България.
Нелогично е увеличението на цените да се обяснява само с въведените в експлоатация нови ВЕИ-мощности. Нереалистично е едва 6 месеца след последната актуализация на цените новите „зелени“ мощности да са се увеличили в размери, водещи до ново 13/16-процентно увеличение на цените, коментира още камарата.
Сериозен проблем по отношение на ценообразуването е и упоритото прилагане на възприетия разходопокривен метод, който засилва интереса на производителите на енергия да купуват скъпи суровини и оборудване, и да не инвестират в повишаване на производствената ефективност. Те нямат стимул да намаляват разходите си, респективно – себестойността на енергията. Това деформира енергийния пазар, който е в основата на ценовата пирамида и по линията на междуотрасловите връзки води до влошаване на конкурентоспособността на останалите производства, свиване на инвестициите и на работните места. В резултат от този недалновиден подход на управление на цените в енергетиката, налице е непрекъснато увеличение на разходите в този сектор при успоредно свиване на разходите в останалите сектори на икономиката, вкл. инвестиции, работни места, заплати. Всичко това се случва в условия на икономическа криза, когато България се нуждае изключително много от инвестиции и справяне с проблемите на трудовия пазар.
БСК Настоява за:
-Дългосрочно планиране при ценообразуването с цел прогнозируемост и ефективно бизнес планиране;
-Развитие на свободен пазар, като не по-малко от 50 на сто от енергията се търгува на него;
-Постепенно премахване на кръстосаното субсидиране и прекратяване на ползването на цените на енергията като социален инструмент;
-Въвеждане на пазарни механизми при ценообразуването, стимулиращи оптимизирането на разходите на енергийните дружества при успоредно увеличение на инвестициите в тях и подобряване качеството на услугата.