КНСБ: Малката кошница поскъпва с 8.6%

Цените на 21 стоки от малката потребителска кошница (20 хранителни и бензин А-95), поскъпват с 8,6% на годишна база през септември тази година спрямо същия месец за миналата година, а спрямо август тази година ръстът е 0,7%. Отчетеното увеличение от 0,7% е резултат основно на поскъпването на бензина с 3,2%, както и на започналия сезонен ръст на цените на плодовете и зеленчуците.

Към септември общата стойност на малката потребителска кошница е 62,02 евро. Към август тя е била 61,63 евро.

Това стана ясно по време на представянето на данните на Конфедерацията на независимите синдикати в България от наблюдението на цените на стоките от малката потребителска кошница днес, 30 септември.

Спрямо август най-съществено е поскъпването при краставиците, доматите, картофите и ябълките. Ръст има и при основните хранителни продукти.

Цената на свинското месо нараства с 1,3%, а на цялото пиле – с 0,6%. Продължава и плавното увеличение при цената на яйцата, обясни зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) Виолета Иванова. От думите ѝ стана ясно, че не се наблюдават съществени промени при прясното и киселото мляко, брашното, хляба и олиото. Поскъпване се отчита при бензин А-95, каза Иванова и допълни, че нарастването на цените на бензин и дизел е започнало от средата на месеца, като към настоящия момент вероятно е около 9-10% спрямо август.

Цените продължават да нарастват и хората усещат по-висока инфлация. Ниските доходи не могат да покрият разходите в домакинствата, допълни зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение. По думите ѝ: „Когато изключим сезонния фактор и отнесем стойността на малката потребителска кошница към същия период на 2025 г., то нарастването е с 5 евро или с 8,6 на сто. През цялата година ръстът е с 4 евро и около 7%“.

КНСБ отчита разминаване и при цените на едро и дребно. В повече от половината продукти от малката потребителска кошница има ръст между цената на едро и дребно, независимо дали е в малък или голям търговски обект, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.

КНСБ отбелязва и съществените различия по райони на редица ключови стоки, като тези отклонения достигат при някои стоки достигат до 20% над средната цена за страната.

Данните сочат още, че малката потребителска кошница у нас е по-скъпа от тази в някои държави от Европейския съюз, давайки пример с Румъния, където стойността ѝ е 51,44 евро, а в Хърватия – 54,02 евро.

Той обясни, че в тези държави и минималната работна заплата (МРЗ) е по-висока от тази в България. „За да могат хората с минимални доходи да си позволят малката потребителска кошница, то МРЗ трябва да се повиши с малко над 10%“, посочи Димитров.

Президентът на КНСБ обяви, че с минималната заплата у нас могат са се купят 10 малки кошници и коментира. И още: „Колкото е ръстът на минималната кошница, хората на минимални доходи трябва да получат поне толкова – 9-10%, толкова според нас трябва да се вдигне минималната работна заплата от началото на годината, другите доходи с толкова и нагоре“.

По думите му прясното мляко и краве сиренето в България продължават да са най-скъпи. Пламен Димитров подчерта също, че е крайно необходимо да се адресират възможностите за намаляване на натиска върху цените. „Горивата влияят върху транспортните фирми – там са нужни допълнителни мерки“, каза той и припомни също: „Потреблението движи икономиката“.

Инициативата „Кошница с грижа“ не може да компенсира силно завишените и непазарно обосновани надценки, които при някои храни достигат до 146%“, става ясно от обобщението в анализа на конфедерацията. КНСБ настоява да се приложи допълнителен широк набор от целенасочени политики за подпомагане на най-уязвимите групи от обществото.

Нужно е в момента да не се допуска нов ръст на инфлацията, предприетите мерки за нас са недостатъчни, коментира още Димитров.