АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Интерес към емисията са проявили 208 инвеститори, подали заявки за 7,3 млрд. евро, каза тогава служебният министър на финансите Росица Велкова. Тогава тя обясни, че парите ще бъдат използвани за плащане по дълг на държавата в размер на 3 млрд. лева.
Брутният външен дълг за 2022 е 43,915 млрд. евро, което е ръст с 5,8% на годишна база. В края на януари краткосрочните задължения са 8,203 млрд. евро и за една година се увеличават с 1,411 млрд. евро (20,8%).
Достигането е следствие от две поредни десетилетия на устойчив ръст на родната икономика. Първото е от 2000 до 2010 г., когато БВП на човек по паритет на покупателна способност нараства от 29% до 45% спрямо средното за ЕС. Второто е до 2020 г., когато добавяме нови 10 пр. пункта и достигаме 55%.
Перспективата остава стабилна благодарение на поддържаната от общината политика за нисък пряк дълг и разумни нива на ликвидност, компенсирайки по този начин променливостта на приходите.
На едно заето лице се падат 47 224.4 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 29.2 лв. БВП за един отработен час. През 2022 г. брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает се увеличава реално с 2.2%, а на един отработен човекочас се увеличава реално с 2.2%.
В закона за бюджета за 2023 г. правителството е планирало, че в края на годината общият държавен дълг ще възлиза на 53,3% от БВП. Според Моравецки обаче в края на декември дългът ще достигне само 49-50% от БВП.
За периода 2010-2020-та нетният приток на чуждестранен капитал се оценява на 13 млрд. евро, докато съвкупното нетно изтичане на български капитал в чужбина е 37 млрд. евро, т.е. близо три пъти повече.
Според експресните оценки на НСИ през четвъртото тримесечие на 2022 г. БВП е нараснал с 2,1% на годишна база. Отчита се ускоряване на растежа на крайното потребление до 4,7%, понижаване на инвестициите в основен капитал с 3,3%, повишение в износа със 7,2%.
През последното тримесечие на миналата година растежът на хърватската икономика е бил 4 на сто на годишна основа спрямо 5,2 процента през третото тримесечие. Всички компоненти на брутния вътрешен продукт на страната са нараснали през последното тримесечие на 2022 г.
Когато Хърватия влезе в еврозоната през лятото, повишиха ѝ кредитния рейтинг с една или с две стъпки. Това намали с 1 % лихвите по държавния дълг и доведе до спестявания. За България това биха били спестявания, с оглед на взиманите държавни дългове, от около 200-250 млн.лв.на година“, обясни Пеканов.