БКС:Изтичане на мозъци от България

С проявлението на кризата и спада в икономиката през 2009 г. спрямо 2008 г. се наблюдава и реален спад в работната сила и в заетите лица, в т.ч. и на наетите по трудови и служебни правоотношения. Влошават се и показателите за икономическа активност и заетостта показва „Анализ на изходното състояние и тенденции на пазара на труда и работната сила в България”, разработен в рамките на изпълнявания от БСК проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Анализът се базира на данни за периода 2005-2009 г. и цели проучванe на изходното състояние и очаквани тенденции на пазара на труда, в секторен и регионален разрез, вкл. демографски тенденции, образователно-квалификационна структура и др.
В няколко последователни текста EN.bg ви запознава с основни моменти от този анализ поради неговата важност.
Миграционни процеси в страните от ЕС
Към 1 януари 2008 г. почти 31 милиона чуждестранни граждани живеят в страните-членки на ЕС27, от които 11.3 милиона души са граждани на други страни-членки. Останалите 19.5 милиона души са граждани на страни извън ЕС-27, от тях 6 милиона души са граждани на други европейски страни, 4.7 милиона – идват от Африка, 3.7 милиона – от Азия, и 3.2. от Американския континент. Чуждестранните граждани представляват 6.2% от населението на ЕС-27. Делът на чуждестранните граждани варира от 0.1% (в Румъния) до 43% (в Люксембург). Най-голям брой чуждестранни граждани има в Германия (7.3 милиона души), Испания (5.3 милиона), Великобритания (4.0 милиона), Франция (3.7 милиона) и Италия (3.4 милиона). Над 75% от чуждестранните граждани в ЕС-27 живеят в тези страни-членки. Сред страните-членки на ЕС-27 най-голям дял чуждестранни граждани спрямо населението има в Люксембург (43% от общото население), следвани от Латвия (18%), Естония (17%), Кипър (16%), Ирландия (13%), Испания (12%) и Австрия (10%). Процентът на чуждестранните граждани е под 1% в Румъния, Полша, България и Словакия.
През 2008 г. над 1/3 (37%) от чуждестранните граждани в ЕС-27 идват от останалите страни-членки. Най-големи са групите от Румъния (1.7 милиона или 15% от броя на всички чуждестранни граждани от други страни-членки на ЕС), Италия (1.3 милиона или 11%) и Полша (1.2 милиона или 11%). Сред гражданите от страни извън ЕС-27 най-големите групи идват от Турция (2.4 милиона или 12% от общия брой чуждестранни граждани от страните извън ЕС27), Мароко (1.7 милиона или 9%) и Албания (1.0 милион или 5%). Емиграцията от новите страни-членки на ЕС след последните две разширения се увеличи. Най-високи нива на емиграция се наблюдава в Румъния, България, Литва, Естония, Полша, Словакия, а най-ниски – в Чехия и Унгария.

Миграционни процеси у нас
Според различни изчисления след 1990 г. са емигрирали между 500 и 700 хил. български граждани. По правило, емигрантите са с висок образователен и квалификационен статус - от всички емигрирали близо 75% са със средно и висше образование, а около 20% са с висше образование. В България се наблюдава изтичане на утвърдени и подготвени у нас специалисти с високо образование и квалификация. Направената инвестиция за тяхното образование и квалификация няма реален принос за развитието на икономическия потенциал на страната.
Сериозен проблем е и лавинообразното изтичане на качествен бъдещ ресурс от млади и перспективни ученици и студенти, които отиват на обучение зад граница. Техният приблизителен брой е около 50 000 души. Чуждестранният интерес към български кадри с висока и средна квалификация е крайно ограничен. Българите, работещи в чужбина, не се завръщат, както се очакваше масово, поради стагнацията на външните трудови пазари. Броят на чужденците с продължително и постоянно пребиваване се покачва с малки темпове. Участието на чуждестранни работници на трудовия пазар е незначително. Броят на чужденците, които работят у нас през 2009г., е 1369 души, голямата част от които са изпълнителски кадри със средно и по-ниско образование.
Преодоляването на посочените деформации и потребността от задържане и привличане на квалифицирана работна сила налага провеждането на адекватна миграционна политика:
•Изграждане на подходяща административна структура, вкл. и определянето на водеща държавна институция за провеждане, координиране и наблюдение на миграционните процеси и разработването и координирането на миграционна политика;
•Осигуряване на благоприятна среда за професионална реализация и живот в страната. Необходимо е да се усъвършенства политиката по отношение на младите и тяхната реализация в страната, осигуряването на първо работно място, повишаване на квалификацията, придобиване на нови и търсени професионални компетенции и създаване на условия за професионално развитие.
•Разширяване обхвата на активната политика на пазара на труда за осигуряването на повече и по-разнообразни професионални алтернативи за младежите и особено предотвратяване на продължителния престой на пазара на труда.
•Разработване и прилагане на комплекс от мерки за стимулиране завръщането на емигрирали млади хора, включително посредством специализирани програми за насърчаване на чужди и български фирми за назначаване на млади хора, завърнали се от чужбина.
•Създаване на интегрирана информационна система за напусналите българи с техните полово-възрастови и образователно-квалификационни характеристики и социален статус, причини за напускане и държави на установяване, както и прилагането на политики за стимулиране тяхното завръщане;
•Създаване на база-данни за имигрантите в страната, като се отчитат техните полово-възрастови и образователно-квалификационни характеристики и социален статус, както и разработване на адекватни политики за тяхната интеграция в обществото и пазара на труда;
•Ускоряване въвеждането на т.нар. „зелена карта” за граждани на трети държави с български произход и българско самосъзнание и тяхното привличане на българския пазар на труда;
•Създаване на пакет от услуги за мигриращите лица, включващ съдействие за получаването на информация за свободните работни места и условията на труд и живот в чужбина, помощ по отношение на административните условия, изисквания и процедури за работа и живот в друга държава и помощ за завръщане в страната-домакин.