БКС:Промишлеността – най-голям работодател

С проявлението на кризата и спада в икономиката през 2009 г. спрямо 2008 г. се наблюдава и реален спад в работната сила и в заетите лица, в т.ч. и на наетите по трудови и служебни правоотношения. Влошават се и показателите за икономическа активност и заетостта показва „Анализ на изходното състояние и тенденции на пазара на труда и работната сила в България”, разработен в рамките на изпълнявания от БСК проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Анализът се базира на данни за периода 2005-2009 г. и цели проучванe на изходното състояние и очаквани тенденции на пазара на труда, в секторен и регионален разрез, вкл. демографски тенденции, образователно-квалификационна структура и др.
В няколко последователни текста EN.bg ви запознава с основни моменти от този анализ поради неговата важност.

•По икономически сектори най-голяма заетост по трудови и служебни правоотношения за 2009 г. се създава в сектор „Промишленост” – 637,5 хил. души, представляващи 19,60 на сто от заетите лица, а най-малка – в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения”, само на 51,76 хил.души (1,59 на сто).
-За промишления сектор се наблюдава забавяне в нарастването на наетите по трудов договор лица до 2007 г., след което за 2008 г. и за 2009 г. се наблюдава най-големият спад сред наетите. За 2008 г. наетите намаляват реално с 11,95 хил. души (-1,67 на сто) на годишна база, а за 2009 г. – с още 65,22 на сто (-9,28 на сто).
-За сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” се наблюдава тенденция на намаление на наетите лица, като тя придобива устойчив характер от 2007г., когато наетите са 53,41 хил.души, с дял от 1,64 на сто в заетите. За 2008 г. наетите намаляват с 1,33 хил. души (-2,49 на сто), а за 2009 г. намалението е незначително – с още 0,32 хил.души (-0,62 на сто).
-От промишления сектор, най-голяма заетост за 2009 г. създава преработващата промишленост – 547,75 хил. души, с дял от 85,92 на сто в сектор промишленост и 16,84 на сто от заетите лица.
-В преработващата промишленост най-голяма заетост се създава в икономическата дейност „Производство на хранителни продукти” – 85,7 хил. души (15,65 на сто) за 2009 г., а най-малък – в „Производство на компютърна техника, електронни и оптични продукти”, чиито брой и дял намаляват до 9,7 хил. души (1,78 на сто).
•По статистически райони и области се установява неравномерно разпределение на наетите лица. В Южна България (1 435 хил.) те са почти 2 пъти повече от тези в Северна България (742 хил.). В Югозападния район техният брой и дял за 2005 г. е най-голям – 746,4 хил. души (34,28 на сто), и непрекъснато нарастват до 869 хил. души (37,47 на сто), докато за всички останали райони относителният им дял намалява. Най-нисък е броят и делът им в Северозападен район – 220,5 хил. души (10,13 на сто) за 2005 г. и спада постоянно до 218,7 хил.души (8,87 на сто).

Мобилността на работната сила е един от факторите, които оказват влияние върху възможността на работната сила да посрещне предизвикателствата от бързо изменящите се икономически условия и промените породени от техническото и технологичното развитие.
За целта е необходимо:
Да се интегрират информационните потоци на Агенцията по заетостта и нейните териториални поделения с базите-данни на частните агенции, осъществяващи дейности по подбор на персонал, информиране, консултиране и наемане на работа. Целесъобразно е да се изгради единен портал в интернет, който да подпомага работодатели и лицата при търсенето и предлагането на работна сила в браншови, секторен и регионален аспект. Изграждането на система за проучване и прогнозиране на потребностите на работодателите от работна сили и професионална квалификация на браншови и регионален принцип ще стимулира професионалната мобилност и ще ограничи повишаването на безработицата .
Да се осигурят възможности в съответните региони за по-добри условия за работа и труд, по-добро кариерно развитие, възможности за повишаване на квалификацията и притежаваните умения;
Целесъобразно е да се въведат и използват т.нар. паспорти на професионалните компетенции, които ще допринесат за повишаване ефективността от обучението и по-бърз преход.
Политиките и мерките за насърчаване на заетостта да се насочат към развитие на иновативните сектори, в дейностите с висока добавена стойност.
Националните политики в областта на заетостта да са насочени към стимулиране и осигуряване на заетост на трудно реализиращите се на пазара на труда групи – нискоквалифицирани и с ниска степен на образование.
Необходима е и сериозна реформа на образователната система, която да включва:
-мерки за ограничаване отпадането от училище (особено по социално-икономически причини, отдалеченост и т.н.);
-разгръщане на занаятчийското обучение (придобиване на занаят) за отпадналите от образователната система деца;
-финансираният с държавни средства прием в професионалните и във висшите училища да бъде съобразен с потребностите на пазара на труда и тенденциите в него;
•Разширяване размера и обсега на стимулите за работодатели, осигуряващи поддържащо професионално образование и обучение на заетите при тях, в т.ч. и на стажанти и чираци. За тези работодатели, инвестиращи средства в професионалните и висши училища, следва да се предоставят възможности за значителни данъчни облекчения и други нетрадиционни стимули.
•Преглед на регионалните политики и ориентацията им към стимулиране на заетостта в дейности с висока добавена стойност, преориентация на финансовите средства към развитие на такива отрасли. В регионалните политики би било полезно да залегнат такива мерки, които създават заетост и задържат хората по места, в т.ч. ограмотяване, преквалификация и повишаване на квалификацията и уменията на местното трудово население, използване на нетрадиционните форми на заетост, в т.ч. създаване на условия за развитие и използване на гъвкавите форми на заетост (като примери: работа от разстояние – една от добрите форми за териториално преразпределение и задържане на място на заетите; създаване в областта на агенции за временна работа – ще се засили възможността за мобилност на хората, създава се възможност и за придобиване и натрупване на опит, работодателите могат бързо да намерят необходимите хора за спешна, но сравнително краткосрочна работа, за временно заместване на отсъстващ работник или специалисти.