АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Сред държавите-членки на ЕС, държавите с най-голям дял на органична площ през 2019 г. са Австрия (25,3% от общата използвана земеделска площ), Естония (22,3%) и Швеция (20,4%), следвани от Чехия и Италия (и двете 15,2 %), Латвия (14,8%) и Финландия (13,5%).
През 2018 година средно в ЕС държавните и частните разходи за профилактика са 2,8 процента от общите разноски за здраве. Най-висок дял се наблюдава в Италия (4,4 процента) и Финландия (4 процента). В България показателят е колкото средното за ЕС равнище - 2,8 процента.
Най-много са работещите в Белгия (3,9%) и Испания (3,7%), пред Германия (3,3%), Люксембург (3,0%), Франция (2,7%) и Финландия ( 2,6%). За разлика от това, най-ниският дял е регистриран в България (0,2% от общата заетост), следван от Румъния (0,5%), Полша и Словакия (и по 0,6%).
С повече от половината енергия от възобновяеми източници в своето брутно крайно потребление на енергия, Швеция (56,4%) е имала най-високия дял сред държавите-членки на ЕС през 2019 г., пред Финландия (43,1%), Латвия (41,0%), Дания (37,2%) и Австрия (33,6%).
Горското покритие варира силно по държави. На седем страни - Финландия, Франция, Германия, Италия, Полша, Испания и Швеция, се падат над 70% от всички горски площи.
За месеците юли, август и септември най-висок растеж отчитат: Франция - 18.7%, Испания - 16.7%, Италия - 15.9%, Португалия - 13.3% и Малта - 12.7 процента. А най-нисък: Гърция - 2.3%, Финландия и Естония - по 3.3% и Литва - 3.8 на сто.
Минимални работни заплати съществуват във всички държави — членки на ЕС. В 21 държави има законоустановени минимални работни заплати, а в 6 държави членки (Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция) защитата на минималните работни заплати се осигурява изключително чрез колективни трудови договори.
В ЕС 48% от учениците в гимназиалното образование (ниво ISCED 3) са изучавали повече от 2 езика през 2018 г. Този дял е бил по-висок от 80% в Румъния (98%), Финландия (94%), фламандската общност на Белгия (84%) и Люксембург (82%).
През миналата година цените на хляба и зърнените храни са били най-високи в Дания - с 51% над средното ниво, следвана от Австрия с 33% и Люксембург и Финландия с по 25%.
Най-голям е той в Испания (-18,5%), Хърватия (-14,9%), Унгария (-14,5%), Гърция (-14,05), Полша (-13,9%) и Франция (-13,8%), докато най-сдържано понижение отчетоха икономиките на Финландия (-4,5%), Литва (- 5,5%) и Естония (- 5,6%). България е с -10,0%