БВП за периода 2018-2020

Българската икономика се очаква да отбележи реален растеж от 4,0% през 2017 г., движена от вътрешното търсене и най-вече от частното потребление. Това показват данните от Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018–2020 г. на Министерство на финансите.

През първата половина на годината, нарастването на реалния разполагаем доход на домакинствата и положителното развитие на пазара на труда подкрепиха ръста на частното потребление, а по-високите правителствени разходи за заплати и издръжка се отразиха в повишение на публичното потребление. Очаква се благоприятната динамика, отчетена през първото полугодие на 2017 г. да се запази до края на годината. Все пак, нарастването на частното потребление леко ще се забави през втората половина на 2017 г., в резултат на което крайното потребление ще отбележи растеж от 4,3% за цялата 2017 г.

По отношение на брутообразуването в основен капитал се очаква растеж от 3,4%, с положителен принос както от публичните, така и от частните инвестиции. Външният сектор ще има нулев принос към растежа на БВП.

Икономическият ръст слабо ще се забави до 3,9% през 2018 г. Очакванията за по-ниско търсене на основните търговски партньори за страната ще ограничи растежа на износа на стоки и услуги до 5,9%, при очакван ръст от 6,1% през 2017 г. В същото време, възходящата динамика при вътрешното търсене ще се запази, подкрепена от по-високите правителствени разходи. Крайното потребление ще се повиши с 4,7%, а ръстът при инвестициите ще се ускори до 4,3%. При засилване на вътрешното търсене, растежът на вноса на стоки и услуги ще достигне 7,1%. В резултат нетният износ ще има отрицателен принос към растежа на БВП от 0,5 пр.п.

За периода 2019-2020 г. се очаква ръстът на БВП да се запази на ниво от 3,9%. Вътрешното търсене ще остане водещо за повишението на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите. В същото време, растежът на крайното потребление ще се забави към края на прогнозния период поради по-ограниченото нарастване на публичното потребление, от една страна, и ограничаването на положителната динамика на пазара на труда, в резултат от неблагоприятните демографски тенденции в страната. По-слабият ръст на потреблението ще се отрази в по-умерено нарастване на вноса, в резултат на което отрицателният принос на нетния износ ще се понижи до 0,3 пр.п.