АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
По-значителен ръст на разходите за труд в ЕС са регистрирали Румъния (+16,8 на сто), Хърватия (16 на сто), Унгария (+15,8 на сто), Полша (+13,1 на сто) и Словения (11,8 на сто).
В рамките на ЕС най-голямо е увеличението на почасовото заплащане на труда в Румъния (с 16,9%), следвана от Унгария (с 16,3%), Хърватия (с 16,0%), Полша (с 13,1%), Словения (с 12,5%), България (с 11,9%), Литва (с 11,2%), Латвия (с 11,1%) и Естония (с 10,9%).
В сравнение с декември 2023 г. средната нетна месечна заплата през януари 2024 г. е нараснала с 4 процента в номинално изражение и с 4,4 процента в реално изражение.
Министърът на вътрешните работи Давор Божинович представи новия Закон за чужденците и последните данни за разрешенията за работа и пребиваване на чуждестранни работници в Хърватия. Той каза, че през последните два месеца са издадени 43 299 разрешения за работа и пребиваване на чужденци, което е с 46% повече от същия период на миналата година.
Възможностите за подобряване на бизнес сътрудничеството, търговията и икономическите отношения между Италия и отделните балкански държави, включително Албания, Босна и Херцеговина, България, Кипър, Хърватия, Гърция и Република Северна Македония бяха обсъдени на двудневен форум "Italian Balkan Trade Summit",
В условията на двоен преход, състоящ се от дигиталната и зелената трансформация, който поражда нови предизвикателства и води до промени в бизнес средата и в пазара на труда, БТПП си поставя за цел да подпомогне адаптирането на работодателите и на заетите лица към тези промени. Чрез изпълнението на проекта Палатата търси иновативни решения за ускоряването на този процес.
Държавите от Европейския съюз през 2022 г. са извършили в страни извън ЕС дейности, които спадат към категорията "Други бизнес услуги" , оценявани на рекордните 313,4 милиарда евро. Това представлява увеличение с 16,9 на сто спрямо 2021 г., сочат най-новите данни на Евростат.
Капиталът на ББР от 1,2 млрд. лв. е многократно мултиплициран, като е довел до осигуряването и отпускането на финансиране за българския бизнес, включително и по специални правителствени мандати, на стойност 7,4 млрд. лв.
През февруари 2024 г. общият показател на бизнес климата запазва приблизително равнището си от предходния месец (от 22.8% на 22.6%). Повишение на показателя се наблюдава в промишлеността, докато в строителството и търговията на дребно запазва нивото си от януари. Единствено в сектора на услугите е регистрирано понижение.
Управителят на Хърватската народна банка коментира, че спекулациите с високите цени, свързани с присъединяването към еврозоната, идват от т.нар. "възприятие за инфлацията", което произлиза от новините и отразяването на цените по отделни стоки, но статистическото измерване на отражението върху цялата потребителска кошница идва по-късно и показва по-ниска инфлация.