АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Вложители са изтеглили 214 милиарда евро от банките в еврозоната през последните пет месеца, като изходящите потоци са достигнали рекордно високо ниво през февруари. Това сочат най-новите данни за развитието на паричното предлагане в еврозоната, публикувани от Европейската централна банка и анализирани от в. "Файненшъл таймс".
Най-големият шведски пенсионен фонд - "Алекта" (Alecta), съобщи, че се е разделил с акциите си в изпадналата в криза американска банка "Фърст рипъблик" (First Republic), при което е регистрирал загуба от около 725 милиона долара, предаде ДПА.
Засега не очакват преки последици от фалита за банките в еврозоната, освен ако кризата не се разпространи и до по-големи американски банки.
Една от най-големите банки в САЩ - "Силикон вели банк" - Ес Ви Би (Silicon Valley Bank - SVB) бе поставена под контрола на синдици в Калифорния късно вечерта в петък, а FDIC обяви, че ще раздаде на депозантите гарантираните депозити, които са в размер до 250 000 долара.
Турция е купила 23 тона злато през януари, което я прави най-големия купувач на ценния метал сред централните банки в световен план през периода, съобщава Bloomberg. Страната в момента притежава 565 тона злато, което е най-високото ниво в историята, показват данни на World Gold Council.
Руски политици, банки и компании, свързани с ключови отрасли, но също и министри, бизнесмени и военни попадат в санкционния списък на САЩ срещу Русия. Вашингтон налага санкциите съгласувано със съюзниците си от Г-7, предаде Франс прес.
Германското енергийно дружество "Унипер" (Uniper) е отчело рекордна нетна загуба в размер на 19,1 милиарда евро (20,3 милиарда долара) през 2022 г. Все пак компанията цели да се върне към печалба през настоящата година, тъй като очаква спадът на цените на газа да намали разходите й.
Тя възлиза на 0,97%сто загуба от инвестициите си през последните три месеца на 2022 г., което отговаря на 1,85 трилиона йени ($14,3 млрд.). Към края на 2022 г. общите активи на Държавния пенсионен инвестиционен фонд са възлизали на 189,9 трилиона йени ($1,46 трлн.).
Идва ли повратният момент за ръста лихвите на централните банки на водещите световни икономики? Това е въпросът, който мнозина от пазарните участници - инвеститори, икономисти, анализатори, започнаха да си задават след поредицата лихвени решения от последните дни на януари и първите на настоящия месец.
Технологичните акции и криптовалутите са сред рисковите активи, покачили сериозно стойността си, докато централните банки помпаха "кеш" в икономиката, за да се борят с твърде ниската инфлация.