Алфа рисърч: ГЕРБ без ДПС не печели на I-ри тур

В края на май, пет месеца преди местните и президентски избори, правителството събира 19% положителни оценки, 41% - отрицателни и 40% - неутрални. С това продължава тенденцията на спад в подкрепата за кабинета. Най-критични към неговата работа са хората с по-ниски доходи, възрастните, жителите на по-малки населени места. Нарастват обаче негативните оценки и сред представителите на частните собственици, свободните професии и на средната класа в областните центрове.
След година задържане на рейтинга, премиерът Бойко Борисов също бележи спад в доверието с 5%. Сред министрите в кабинета безспорен фаворит е Росен Плевнелиев, който продължава да трупа позитиви. От декември миналата година, рейтингът на Плевнелиев е най-висок, като е оценяван за най-успешен министър.
Подобряват се оценките за министрите Николай Младенов, Цветан Цветанов, Томислав Дончев, Свилен Нейков и Сергей Игнатов. Най-силен обаче е спадът при земеделския министър Мирослав Найденов - с 14%, в резултат на проблемите в ДФЗ и разплащанията със земеделските производители. Известни негативи от скандалите около преговорите за горивата и АЕЦ Белене търпи и министър Трайков, но в много по-малки мащаби. Интересното при него е , че въпреки ръстът на отрицателните оценки, се увеличават и неговите привърженици. Лек спад бележат и крайните критични оценки за министър Дянков. Той продължава да събира негативите от непопулярните решения на правителството, но и трупа известни позитиви след извършените в някои области кадрови промени.
Негативните оценки дадени от анкетираните са предимно заради проблемите с цените на горивата, скандалът с ученическото състезание в Пещера и поредицата от скандали, предизвикани от подкрепящата управлението партия Атака.
Позитивно се оценяват - отстраняването на председателя на комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество Стоян Кушлев заради роднински назначения и откриването на автомагистрала Люлин. Постепенно се поляризира и отношението към строежа на АЕЦ Белене. В периода на присъединява на България към ЕС около 80% от гражданите подкрепяха строежа на централата.
Отношение към президента, парламента и българския еврокомисар
Към края на мандата намаляват както най-силните привърженици на президента Първанов (до 28%), така и критиците му (до 27%). В отношението към него доминира липсата на строго определена позиция (45%). Най-критични са привържениците на Синята коалиция и Атака, а най-позитивно настроени – симпатизантите на БСП, макар отношението сред тях постепенно да се поляризира. Промени в отношението към Парламента и неговия председател Цецка Цачева не се наблюдават. Те продължават да се ползват с традиционно ниско обществено доверие, като запазват нивата от предишните месеци. С най-висок рейтинг от всички български политици е еврокомисарят Кристалина Георгиева – 54% положителни оценки, 36 – неутрални и едва 10% - отрицателни.
Доверие в партийните лидери
Лидерите на всички основни политически сили бележат по-голям, или по-малък спад в доверието си. Известно изключение от тази тенденция прави лидерът на БСП, който има лек ръст в персоналния си рейтинг (16%).Най-значим е спадът при Волен Сидеров, чиято подкрепа намалява от 10 на 6%. Твърде нисък остава и рейтингът на Ахмед Доган, към когото от февруари насам нарастват критичните настроения вътре в електората на ДПС. След трудните преговори за общи кандидати и решението за провеждане на вътрешни избори, лидерите на Синята коалиция също губят част от доверието към себе си – най-вече на избиратели от големите градове в активна възраст. В електорален план ГЕРБ продължава да бъде първа политическа сила, но и продължава да свива подкрепата си. Ако днес имаше избори, за него биха гласували 24% от избирателите, при 26 на сто през февруари.
Електорални нагласи за парламентарен вот
Липсата на ясни президентски кандидатури на основните политически сили прави невъзможно коректното отчитане на цялостните нагласи на избирателите преди старта на кампанията. На този етап могат да се очертаят само три по-устойчиви и интересни тенденции:
Лансирането на името на Б.Борисов като възможна кандидатура за президент създава силно противоречиви настроения. 28% смятат, че е добре той да се кандидатира за поста на държавния глава, а 66% са на мнение, че той трябва да остане министър-председател.
Като лидерска фигура в ГЕРБ, евентуална категорична кандидатура на Борисов за президент мобилизира мнозинството от симпатизантите на партията, но и увеличава протестния вот.
Меглена Кунева влиза в кандидат-президентската надпревара с относително високи начални оценки. 34% изразяват положително отношение към бившия български еврокомисар, 46% - неутрално и 20% - отрицателно. Това обаче още не е електорална подкрепа. Тъй като позитивните нагласи идват в значителна степен от симпатизанти на други политически сили – основно БСП и ГЕРБ, а макар и в по-малка степен – на Синята коалиция, предизвикателството пред нея е, дали ще успее да задържи тези гласове, или те ще се върнат при собствените партийни кандидатури в процеса на изостряне на предизборната кампания. В момента оценките за Меглена Кунева са като личност, тепърва ще бъде оценяван проекта, който тя ще представи и олицетворява.
Изводи
Във всички случаи включването в президентската кампания дори само на известните досега претенденти – Волен Сидеров, Меглена Кунева, кандидат на Синята коалиция, прави на практика невъзможно излъчването на държавен глава на първи тур, ако ДПС не подкрепи кандидат на най-голямата политическа сила - ГЕРБ. Освен това, би трябвало да се отбележи и фактът, че най-демотивиращо за избирателите действа усещането за целенасочено протакане и задкулисни договорки. От тази гледна точка забавянето на номинациите в едни мажоритарни избори, каквито са и президентските, и кметските, не носи преимущества, а напротив, негативи, за политическите сили и кандидати.