74% от българите - без скрупули за боклука

Според днес публикувано проучване на Евробарометър почти 60% от гражданите на ЕС смятат, че тяхното домакинство не произвежда твърде много отпадъци, съобщава Рапид. Това обаче е в рязко противоречие със статистиките, според които всеки европеец изхвърля средно повече от половин тон отпадъци на година. Анкетата показва също липса на съзнание за количеството хранителни отпадъци. Повечето граждани са единодушни, че извозването на отпадъци трябва да се подобри, осем от десет запитани посочват, че природа съобразните аспекти играят важна роля при закупуването на дадена стока. „Това проучване показва, че повечето от нас не са наясно с това колко боклук изхвърлят. Там, където отпадъците са неизбежни, трябва да ги използваме като ценен ресурс. Много от нашите отпадъци могат да бъдат рециклирани и използвани отново. Това важи за храната толкова, колкото и за градинските отпадъци, и старите мобилни телефони. Икономичният подход с ресурсите може дори да спести пари - чрез редуцирането на отпадъци от хранителни продукти домакинствата в ЕС могат да спестят около 500 евро", обясни еврокомисарят по околната среда Янеш Поточник.
При проучването „Attitudes of Europeans towards resource efficiency" беше изследвано как европейските граждани възприемат ефективността на ресурсите, управлението на отпадъците и рециклирането, какви нагласи и подход за действие имат по тези въпроси.
Един от най-важните резултати е, че много малко хора осъзнават колко боклук действително произвежда едно единствено домакинство. В 21 от 27 страни-членки повечето граждани казват, че тяхното домакинство не произвежда много отпадъци. Това мнение споделят най-често гражданите на Латвия (73%), България (74%) и Румъния (75%). Общо само 41% от запитаните европейци смятат обратното. По данни на статистическата служба на ЕС Евростат всеки гражданин произвежда всяка година 513 кг домакински отпадъци.
Запитаните европейци оценяват освен това количеството храна, която изхвърлят, като малко. Около една десета от тях заявяват, че няма да изхвърлят купените хранителни продукти, докато седем от десет запитани посочват, че до 15% от купените от тях хранителни стоки се озовават в контейнера. Според британско изследване на организацията Waste & Resources Action Programme (WRAP) 25% от купените хранителни стоки в частните домакинства се изхвърлят, а 60% от това можело да се избегне.
Повече от 60% от гражданите казват, че чрез по-добре пресметната големина на порциите би могло да се избегне това да се готви твърде много, и че по-добрата информация на етикетите на хранителните стоки - например датата за годност, съхраняване и приготвяне - може да им помогне да прахосват по-малко храна. Гражданите се изказват също така за по-малки порции в магазините и по-добро планиране преди пазаруване.
В почти всички страни от ЕС мнозинството от гражданите (70%) е единодушно, че е необходимо по-добро извозване на отпадъците, за да се подобри управлението им в тяхната община. Около 63% от запитаните подкрепят идеята производителите да плащат за събирането и рециклирането на отпадъците, за да се постигне това.
Само 38% са на другото мнение, че домакинствата трябва да плащат за произведените от тях отпадъци. Тази идея се приема различно в отделните страни-членки - най-голямо е одобрението в Италия (65%), а най-малко в Малта (14%).
Въпреки това 75% от гражданите предпочитат да трябва да платят определена сума, която зависи от количеството отпадъци на тяхното домакинство, вместо да плащат данъци. Също така 60% от запитаните предпочитат разходите по управлението на отпадъците да бъдат включени в цените на продуктите вместо данъци. Литва е забележително изключение - една трета (34%) отхвърлят идеята за включени разходи в цените на продуктите, вместо това 43% предпочитат да плащат данъци.
Преобладаващото мнозинство от 86% от европейските граждани биха си купували продукти от рециклирани материали. Готовността за купуване на такива продукти достига от 51% в Литва до използвани стоки като мебели, електроуреди или текстил. Броят на тези, които биха пазарували продукция на втора ръка, варират между 40% в Словакия и повече от 80% в Дания, Финландия и Швеция.