40% от производството ще се премести в Европа

Регион Пловдив расте и се превръща в една от най-бързоразвиващите се индустриални зони в Източна и Централна Европа. През последните 6 -7 години индустриализацията в Пловдив надхвърля границите на България.  Променен е профилът на инвеститорите, а в града навлизат изцяло нови производства. С тези думи кметът на град Пловдив Иван Тотев откри годишния бизнес форум „Industry 4.0: Как да влезем в скоростната лента към следващата индустриална революция”.

Бизнесът в България трябва да бъде по-амбициозен и да си поставя по-високи цели, като индустрия 4.1, а не 4.0, това заяви вицепремиерът Томислав Дончев по време на форума. През последните 15 години /2000-2016 г./ производителността на труда в България расте, с изключение на 2009 г., когато българската икономика беше в рецесия. През 2016 производителността на труда се увеличава с 2,6% годишно. По-същественият тренд през последните години, е че разходите за труд и ръстът на трудовите възнаграждения се увеличават по-интензивно отколкото производителността на труда, за да се стигне до настоящите параметри на заетост - изчерпан потенциал от работна сила, посочи вицепремиерът. По думите му изводите са два - през следващите години допълнителните работни места ще се запълват от хора с относително ниско образование, а това е пречка за развитие на индустрия с по-висока добавена стойност. И второ - при ясни перспективи за покачване цената на труда, това ще доведе до фалиране на производствата, базирани на ниска цена на труда, заради изчерпване на тяхната конкурентоспособност, а освободената работна сила ще бъде ангажирана в производства с по-висока добавена стойност и които осигуряват и по-атрактивно възнаграждение.
Томислав Дончев посочи, че България е индустриална сила, като има среден дял на индустриалното производство 28 на сто от БВП. Страната ни има по-високи показатели и от Средноевропейските, например Гърция има 15,5% индустриалното производство от БВП, Румъния - 32%, Франция 19, 4% и 30 на сто за Германия. Промишленото производство в България е пораснало с 4,3 %, към юли тази година, ръстът на преработващата промишленост е над 6,3%, наблюдава се спад на добивната промишленост.
Според вицепремиера ръстът на производствата с висока добавена стойност е скромен и е необходимо, когато говорим за "Индустрия 4.0" и за дигиталната трансформация, да си поставяме и да следваме по-високи цели.
Бъдещето е на дигиталните технологии и в това е шансът на България, каза Томислав Дончев. Бизнесът в страната трябва да си поставя по-високи цели, като инициативите да бъдат бързи, умни и амбициозни. Недопустимо е една дигитална авангардна бизнес инициатива да е спъвана от излишен бюрократичен натиск от страна на държавата. В заключение Томислав Дончев посочи, че не е реално да се прави "Индустрия 4.0" с Администрация 1.0 -2.0 и с Образование 2.0.

Специален гост на форума е Огнян Златев, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България. Той също сподели, че именно развитието на цифровизацията и иновациите в производствения сектор са сред най-важните приоритети на настоящата Европейска комисия. Златев е оптимист и вижда потенциал в европейското производство и възможности за увеличаване на заетостта, които от своя страна ще доведат до повишаване на жизнения стандарт на европейските граждани. Той е категоричен, че използването на информационните технологии е ключът към подобряване качеството на живот.

 Аруп Банерджи, регионален директор за Европейския съюз в Световната банка, прогнозира, че автоматизацията в производството е необратим процес, който ще се отрази глобално на пазара на труда. Предизвикателството ще дойде след няколко години, когато вече половината от населението няма да е в работоспособна възраст. През следващите години ще има 40 % увеличение при  изнасянето на производството в Европа, което ще създаде производствени възможности за страни като България, смята представителят на Световна банка.

 Европейската стратегия за справяне с предизвикателствата пред индустрията представи Марк Никлас, директор отдел "Иновативни политики за растеж" в ЕК. Миналата седмица в Комисията е представена  обновена стратегия за това как да бъде адаптирано европейското производство, за да бъде умно, иновативно и устойчиво. Към момента в България само 11% от малките и средни предприятия въвеждат иновации в сравнение с нивото от 40% при компаниите в Германия и Швейцария. Според Марк Никлас най-важният елемент в европейската стратегия за индустриално развитие е сътрудничеството и единната визия, която да се приспособи на национално ниво, а отделните бизнеси да се трансформират с конкретни иновации.

       Достъпът до финансиране е от съществено значение за нивото на иновациите в производството, а в България финансирането е проблем и задържа развитието. Това сподели Гунар Мюнт, директор на отдел "Иновации и конкурентоспособност" в Eвропейска инвестиционна банка. Той изнесе данни, според които България е с най-ниско качество на оборудването в производствения сектор като състояние и възраст на мощностите. Гунар Мюнт е категоричен, че основният проблем на европейското производство е ниската производителност на труда.