308 км от Балкански поток готови до май

Министър Теменужка Петкова обясни, че до края на май ще бъдат готови първите 308 км на "Балкански поток", който е разширение на нашата газопреносна система и чрез него ще се транспортира природен газ към Сърбия. След това ще се строят и останалите 166 км.

Полагат се всички усилия, за да бъде реализиран проектът "Балкански поток", каза още министърът. Тя припомни, че на 18 септември 2019 г. е бил подписан договорът с избрания изпълнител "Консорциум Аркад". Преди това е имало обжалване, за което ВАС се е произнесъл, че е неоснователно. След това е станало възможно и подписването на договора.
Първите 308 км на проекта "Балкански поток" трябва да бъдат изградени до 250 календарни дни от подписването на договора. Остатъкът от останалата част от трасето трябва да бъде готов до 615 календарни дни. Предвиденият за изграждане преносен газопровод е с приблизителна дължина 474 км. Заедно с него ще бъдат изградени и две оптични кабелни линии, които ще бъдат положени от двете страни на газопровода и ще достигнат българо-сръбска граница, допълни Теменужка Петкова.
Първият етап от проекта е приключил и е въведен в експлоатация. Това са 11 км от турско-българска граница до компресорна станция "Странджа". Вече работи и газоизмервателната станция, която е разположена непосредствено до компресорната станция "Странджа". В момента се работи на трасе с дължина около 150 км. Трасето е разделено на три участъка. Там са доставени и са разположени тръбите за 200 км от газопровода. Извършват се и всичките другите дейности, които са свързани с технологичното изпълнение на строителните дейности, добави Петкова.

Според нея зелената сделка, оповестена от Европейската комисия, е голямо предизвикателство за много държави, а за България е с много сериозна острота. Причината е, че у нас 48% от енергията през лятото и 60% през зимата се произвеждат от въглищните централи. Сделката обаче изисква те постепенно да бъдат затворени.

Същевременно въглищните централи у нас осигуряват 4000 мегавата базови мощности. Затова българската позиция според министър Петкова е преходът да бъде плавен и справедлив и да е съобразен със спецификите на държавата. Никъде в европейските документи няма посочена дата, в която трябва да затворим енергийните централи. До 2030 г. емисиите трябва да бъдат редуцирани до 50%, до 2050 г. те да са 0 процента.

Ако бъдат затворени мощности, ще е само по икономически причини, обясни Петкова. До 2030 с хоризонт до 2050 г. България ще ползва тези енергийни централи на въглища - това е в енергийната стратегия, която скоро ще бъде представена.

До юли 2025 г. централите ще бъдат гарантирани чрез държавна помощ.

Същевременно до края на годината ще бъдат избрани акционери, които да строят АЕЦ Белене, обяви Петкова.