20% от българите бедни

Според данни на Евростат за 2009 година, линията на бедност у нас е 295 лв. средномесечно на лице. При този размер на линията на бедност през 2009 г. под прага на бедност са живели 1 564.8 хил. лица, което представлява 20.7% от населението в страната. България попада сред страните с най-висок относителен дял на бедност в ЕС заедно с Латвия (21.3%), Румъния (21.1%), Гърция (20.1%), Литва (20.2%) и Испания (20.7%). През периода 2005 - 2009 г. размерът на линията на бедност в абсолютно изражение нараства повече от 2 пъти (от 135 лв. през 2005 г. на 295 лв. през 2009 г.). Относителният дял на бедното население се задържа на нива средно около 21%.
През последните години в анализите и политиките за бедността и социалната изолация все по-често се говори за явлението „работещи бедни”. Работещите бедни се определят от две фактически състояния - това, че работят и че са членове на бедни домакинства, т.е. дефиницията се основава на две статистически единици - индивида и домакинството. Индивидът е отправната точка за класификацията на „заети” и „незаети”, а домакинството е основата за класификацията „бедни” и „небедни”. В този смисъл съществува категория лица, които живеят в бедни домакинства, но чиито индивидуален доход е над прага на бедността. По същия начин има друга категория лица, чийто индивидуален доход е под този праг, но те не живеят в бедни домакинства. Данните показват, че над 7% от заетите лица живеят в домакинства с доходи под прага на бедността, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е почти 5 пъти по-висок от работещите на пълно работно време.

                       Разпределение на работещите лица по бедност и образование през 2009 г.

Нискоквалифицираните работници са преобладаващ дял (около 30%) сред работещите бедни през 2009 г. Образователното равнище, което до голяма степен определя достъпа до по-добре платена работа, пряко корелира с бедността на заетите. Близо две трети от работещите с начално и по-ниско образование са бедни, а сред работещите с основно образование делът на бедните е 26%. Разликата между дела на работещите бедни с висше образование и работещите бедни без образование е значителна - близо 30 пъти (2.2% срещу 61.5%).

                                       Относителен дял на бедните по типове домакинства
Оценка на материалните лишения на домакинствата на национално ниво
Данните показват, че най-голям брой домакинства изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства. Успоредно с това само 3.1% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 2.2% - цветен телевизор, 11.7% - автоматична пералня, а 43.2% от домакинствата твърдят, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходи, свързани с жилището, и се ограничават при отоплението на жилището си.
През 2009 г. почти половината от населението (49.2%), или 3 718.7 хил. лица се нуждаят от специални грижи за преодоляване на бедността, социалното неравенство и изключването от активна трудова дейност.