10 млрд.лв. изхарчени от правителствата

Българската държава харчи много и винаги повече от планираното в началото на годината, се казва в проучване на Института за пазарна икономика „Допълнителните харчове на българските правителства”. Независимо дали икономиката расте или се свива, дали в хазната постъпват рекордни (неочаквани) приходи или постъпленията се сриват заради кризата, българските правителства всяка година решават да похарчат допълнителни средства – такива, които не са предвидили при приемането на държавния

Коя година са похарчени най-много пари?
За периода 2000 – 2009 година общата сума на допълнително одобрените бюджетни кредити възлиза на 8 млрд. лв. През всяка една от тези години правителството е харчило допълнителни средства, като най-много те са през 2007 г. – над 1,4 млрд. лв., а най-малко - през 2009 г. – почти 400 млн. лв. В някои години допълнителните харчове достигат до 7-8 % от консолидираните държавни разходи. Данните сочат, че за целия разглеждан период, 1 от всеки 20 лева похарчени от държавата е бил допълнителен разход – тоест непредвиден и съответно негласуван от Парламента при приемането на бюджета, a допълнително одобрен и похарчен от управляващите.

За какво се харчат допълнително средства?
За разглеждания период 2000 – 2009 г. най-много допълнителни бюджетни кредити са получили:
• Общините – 1,4 млрд. лв. допълнителни средства през годините. Не разполагаме с подробни данни за общините за целия разглеждан период. Въпреки това, от разполагаемите данни до 2007 г. е видно, че най-много допълнителни средства са насочени към най-големите общини – София (122 млн. лв.) и Пловдив (77 млн. лв.).
• НОИ – 731 млн. лв. допълнителни средства. Голяма част от тези средства (428 млн. лв.) са за пенсии (основно за еднократни добавки за месец декември), заделени от излишъка през 2008 година.
• Министерство на финансите – 518 млн. лв. допълнителни средства. Половината от тези средства (240 млн. лв.) са от излишъка през 2007 г. и са предназначени за Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. С тях са разплатени вече извършени ремонтни дейности. • Министерство на отбраната – 512 млн. лв. допълнителни средства. Министерството традиционно получава допълнителни кредити, като най-много е получило през 2007 г. – около 120 млн. лв., предимно от излишъка. Парите са предназначени основно за разплащания, обвързани с хеликоптерите „Кугър” и самолетите „МИГ” 29, както и за доставка на ново въоръжение и оборудване на армията.
• Министерство на икономиката – 492 млн. лв. допълнителни средства. Министерството редовно получава допълнителни кредити, които се финансират от преизпълнение на собствените му заложени приходи. Най-много допълнителни кредити (131 млн. лв.) са одобрени през 2003 година.
• Министерство на регионалното развитие и благоустройството – 433 млн. лв. допълнителни средства. Най-много пари министерството получава през 2004 г. (167 млн. лв.) основно за ремонт и изграждане на инфраструктурни обекти, в т.ч. автомагистрали.
• Министерство на здравеопазването – 427 млн. лв. допълнителни средства. Министерството получава най-много средства (125 млн. лв.) през 2004 г., основно за уреждане на просрочени задължения на болниците за доставени лекарства, медицински консумативи и енергия.
• Министерство на образованието, младежта и науката – 414 млн. лв. допълнителни средства. Министерството получава сравнително постоянно допълнителни кредити, в т.ч. над 43 млн. лв. през 2009 г. за ремонт и оборудване на студентски общежития и столове, както и за подобряване на образователната инфраструктура на държавните висши училища.
Тези примери са повече от достатъчни за да илюстрират характера на допълнителните харчове в страната – просто финансират текущите разходи на държавата в различни сфери. Прави впечатление пълната непрозрачност при одобрението на допълнителни разходи за общините, както и какъвто и да е последващ контрол.
За целия разглеждан период сумата на допълнителните харчове достига почти 10 млрд. лв., като 1 от всеки 20 лева похарчени от държавата е допълнителен харч – непредвиден в бюджета, а одобрен допълнително. В общия случай, допълнителните разходи се правят набързо и непрозрачно, като липса какъвто и да е анализ за ефекта от разходването на тези средства.