АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Евростат обяви, че годишният процент на инфлация в еврозоната се очаква да се понижи леко до 8,5% през февруари от 8,6% през януари, отразявайки повишението на цените на храните, алкохола и тютюна (съответно 15% и 14,1%), следвани от цените на енергийните (13,7% от 18,9% през януари) и неенергийните промишлени стоки (6,8% от 6,7% през януари).
По оценки на Евростат, 13,227 милиона души в ЕС, от които 11,288 милиона в еврозоната, са били без работа през януари гази година. Спрямо предходния месец (декември 2022 г.) безработните в Евросъюза намаляват с 318 000 души, от които 220 000 в еврозоната.
Сред страните от валутната зона най-голяма годишна инфлация през февруари е отчела Латвия (20,1 на сто), следвана от Естония (17,8 на сто) и Литва (17,2 на сто), сочат първоначалните оценки на Евростат. Противно на тях най-ниска инфлация са отчели в Люксембург (4,8 на сто), Белгия (5,5 на сто) и Испания (6,1 на сто).
Отношението на ликвидно покритие на банките се повишава до 247,7 на сто в края на януари 2023 г. (при 235 на сто в края на декември 2022 г.). Размерът на ликвидния буфер на банковата система е 42,2 млрд. лв.
Според данните средната сума за откриване на разплащателна сметка в офис на банката е 3,18 лв., а за откриване на разплащателна сметка в офис на банката с издаване на дебитна карта към сметката - 2,15 лв.
Министерството на финансите и Българската народна банка публикуваха на страниците си в интернет често задавани въпроси и отговори за еврозоната и въвеждането на еврото.
Производството в строителния сектор в ЕС през декември 2022 г. е намаляло с цели 2 на сто в сравнение с месец по-рано, докато в еврозоната за същия период спадът е бил още по-голям и e достигнал 2,5 на сто.
Конференция "България по пътя към еврото" ще се състои на 24 февруари, ще се обсъждат възможностите и предизвикателствата пред България да бъде член на еврозоната, какво включва процесът на предстоящото въвеждане на еврото като национална валута, свършеното до момента и какво предстои.
Когато Хърватия влезе в еврозоната през лятото, повишиха ѝ кредитния рейтинг с една или с две стъпки. Това намали с 1 % лихвите по държавния дълг и доведе до спестявания. За България това биха били спестявания, с оглед на взиманите държавни дългове, от около 200-250 млн.лв.на година“, обясни Пеканов.
Обявената от служебния министър на финансите Росица Велкова информация, че България няма да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 г., защото страната ни изостава с приемането на необходимото законодателство и не отговаря на критерия за инфлация, предизвика разнопосочни реакции.