EUR 1.9558
USD 1.7937
CHF 1.8467
GBP 2.1837
CNY 2.5140
you tube
mobile version

Неясно бъдеще за шофьорите на тирове в Европа

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Неясно бъдеще за шофьорите на тирове в Европа

mail17:45 | 14.04.2020прегледи 11003 коментарикоментари 0


Шедълце, Полша, Франс прес
Ако кризата в резултат на Ковид-19 продължи, един от най-засегнатите отрасли в Полша ще бъдат международните пътни товарни превози. Полските шофьори на ТИР-ове, повелители на европейските пътища допреди няколко седмици, сега са песимисти за бъдещето.
"При настоящото ни финансово състояние, ако правителството не ни помогне, ще фалираме до два месеца", казва мрачно 56-годишният Станислав Лецик, собственик на транспортната компания "Фригодор" с 80 служители и 55 хладилни камиона.
На паркинга на фирмата му в Шедълце, на 100 километра източно от Варшава, е тихо. Там са спрени огромни камиони, които вече не пътуват. Половината служители на компанията са в принудителен отпуск.
"За следващата седмица ни остават едва 10 процента от първоначалните поръчки", отбелязва Лецик. Той е анулирал регистрацията на част от камионите си, за да не плаща застраховка.

Спрени камиони

Това съвсем не е единичен случай, потвърждава пред АФП председателят на полската Асоциация на международните пътни превозвачи Ян Бучек.
Полските превозвачи заемаха близо 30 процента от европейския пазар, а техният профсъюз обхваща 4000 фирми, в които работят около 400 000 шофьори.
"Около 50 на сто от камионите ни са спрени. Това е потвърдено и от броячите на тол системата по автомагистралите", казва той.
Полските превозвачи далеч не са сами в това отношение. Според Националната федерация на пътния транспорт във Франция 86 процента от фирмите (без тези за транспорт на хранителни стоки) изцяло или частично са прекратили дейността си.
Според Бучек "антикризисният щит", създаден от полското правителство в подкрепа на икономическата дейност, "не включва пътните превозвачи в сметката".
Той казва, че техните компании може да получат помощ от точно 5000 злоти (1100 евро) и се смее горчиво: "колкото да напълниш догоре резервоара". Наистина резервоарът на някои гигантски камиони побира 900 литра и повече.
Разбира се, смекчаването на регулациите на европейско равнище - за регламентираното време за почивка и продължителността на работното време - помогна, признава той, но същевременно отбелязва, че "някои страни не прилагат тези разпоредби".
"Това, което ни е нужно, са пари - хазната да ни възстановява ДДС и да ни се отпускат кредити при по-благоприятни условия, гарантирани от държавната банка БГК (BGK)", посочва Бучек.
Той обаче се пази от излишен оптимизъм: "Банките ни включиха във високорисковата група."
Колкото до шофьорите, те се опитват да запазят спокойствие, докато се питат какво ще стане с тях в бъдеще и установяват, че малко плашат хората, с които се срещат.
"Когато съм в чужбина и поискам информация от някого, хората стоят настрана и ме молят да остана на разстояние. Понякога имам време да задам въпроса си, а понякога те бягат", разказва 41-годишният Марек Гил, който работи като шофьор на ТИР от 13 години.

"Няма истерия"

Това пак е по-добре от нещата, което разказват негови френски колеги. Фирми от бранша се оплакаха, че техните шофьори, често неразполагащи със защитни средства, са отбягвани в търговските обекти, където правят доставки, че попадат на заключени тоалетни и помещения с душове на местата, определени за почивка.
"Става твърде сложно да поддържаш минимална хигиена, да се храниш", разказва пред АФП 32-годишен шофьор на ТИР от департамент От Марн в Източна Франция. Да не говорим за забранения достъп до тоалетните при клиентите или за "машините за кафе, преместени, за да не може да се ползват от шофьорите".
Наблюдения за сходни проблеми има и германската федерация на пътните превозвачи DSLV.
Вярно, е че на шофьорите на камиони тук гледат като на "герои" при кризата, но "тази благодарност от страна на обществеността би трябвало да се изразява и в ежедневното отношение към превозвачите", казва за АФП говорителят на организацията.
"Дали се страхувам?. Не, защото не бива да изпадаме в истерия. Длъжен съм да си върша работата, трябва да храня семейство. Истината обаче е, че се тревожа", признава Гил, баща на четири деца. /БТА
 


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg