Какво предвижда НКРПР за периода 2026-2040

Разработването на Национална концепция за регионално и пространствено развитие 2026-2040 г. (НКРПР) е одобрено с решение на Съвета за развитие от 2024 г. Концепцията определя дългосрочната рамка за териториалното развитие на България и осигурява приемственост и надграждане спрямо Националната концепция за пространствено развитие 2013–2025 г. Тя се разработва в контекст на задълбочаващи се демографски предизвикателства, устойчиви регионални дисбаланси, ускорен зелен и цифров преход в Европейския съюз и необходимост от по-силна териториална координация на секторните политики. 

Териториалният обхват на НКРПР 2026-2040 включва територията на цялата страна. Върху детайлно разработена аналитична основа НКРПР формулира следната визия за регионално и пространствено развитие на Република България до 2040 г.: „Българските региони развиват устойчив капацитет и конкурентоспособност в динамична среда, с подобрен жизнен стандарт и достъп до качествени услуги за всички граждани.

Столичният регион се утвърждава като водещ център в Югоизточна Европа, а останалите региони се доближават до европейските стандарти. Националните ресурси са опазени чрез устойчиво управление, съхранена е регионалната идентичност, а социално-икономическите и териториални дисбаланси са значително намалени.“ Тази визия за развитие поставя акцент върху качеството на живот във всички части на страната, възможностите за достъп до услуги и инфраструктура, устойчивото използване на природния капитал и опазването на културното наследство.

В рамките на НКРПР, основен приоритет е провеждането на целенасочени политики за ограничаване на регионалните дисбаланси и за постигане на по-балансирано териториално развитие. Отчита се процесът на реализация на промяната в обхвата на регионите за планиране на ниво 2, който се очаква да завърши в началото на 2027 г., така че предложените териториални модели, приоритети и индикатори да бъдат съвместими с новата конфигурация на регионите за планиране от ниво 2 и да осигуряват стабилна основа за бъдещите регионални стратегии и програми. Стратегическата част на НКРПР е изградена около ясно формулирани четири стратегически цели: Териториално сближаване, Икономическо сближаване, Социално сближаване и растеж и Екологична устойчивост. Към всяка стратегическа цел са дефинирани определен брой приоритети.

В документа е разработена система от индикатори за мониторинг – демографски, социално-икономически, инфраструктурни, екологични и пространствени – която позволява проследяване на напредъка към целите до 2030 и 2040 г. и своевременни корекции и актуализации.

Източници на необходимите финансови ресурси за постигане на стратегическите цели, поставени пред политиката за регионално развитие, могат да бъдат държавният бюджет, бюджетите на общините, средства на физически и юридически лица, средства от фондовете на Европейския съюз, включително финансови инструменти и международни финансови институции. Конкретните необходими финансови ресурси ще бъдат описани в документите за регионално и пространствено развитие на регионално и общинско ниво.”

Към 2030 г. България цели да постигне значителен напредък в икономическото си укрепване и социалното сближаване, а през 2040 г. се предвижда страната да е с балансирано териториално развитие и високо развита технологична база. След четири години се цели половината от българските региони да подобрят позициите си и да излязат от групата на 20-те най-бедни региона в Европейския съюз, а след 14 години - всички региони да са извън най-ниските нива на развитие в ЕС. Това са част от целите, заложени в проекта на Национална концепция за регионално и пространствено развитие (НКРПР) 2026–2040 г., която очертава дългосрочна визия за трансформацията на България.

Проектът на Национална концепция очертава визия за България като страна с по-конкурентоспособна икономика, с по-балансирано териториално развитие и значително намалени регионални различия, коментираха от МРРБ.

От Министерството уточниха, че индикативните макроикономически прогнози излизат извън обхвата на НКРПР. Документът стъпва на вече направени такива по отношение на целеполагането в Национална програма за развитие (НПР) България 2030, които от своя страна стъпват върху сценарий за устойчив икономически растеж, нарастваща инвестиционна активност и висока заетост, допълниха от ведомството.

В Концепцията се целеполага през 2030 г. регионалният БВП на глава от населението в България да достигне 65 на сто от средното за ЕС (спрямо 55-56 на сто през 2023 г.). В същия период разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) се цели да нараснат до 1,4 милиарда евро. Коефициентът на заетост (20-64 г.) се планира да се повиши до 78 на сто, а вариацията в заетостта между различните райони (NUTS 2) трябва да се свие до средните нива за ЕС. Към 2030 г. се цели и значително намаляване на дела на населението в риск от бедност или социално изключване.

До 2040 г. дейностите по отношение постигането на повишаване на конкурентопособността на регионите и техния иновативен капацитет следва да подкрепят столицата и центровете от второ йерархично ниво Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен в преминаването към модерна, конкурентоспособна икономика с висока добавена стойност, основана на иновации и технологии, да се засили участието на местните компании на европейските и глобалните пазари, както и да се утвърди позицията на тези градове в конкуренция с други европейски региони.

В този период се целеполага да достигнем 75 на сто от средния БВП на глава от населението в ЕС, а всички български региони да са извън най-ниските нива на развитие в ЕС.

Териториалните неравенства в достъпа до заетост ще бъдат минимални, с вариация между районите под 2 процента. Към 2040 г. се цели мащабно увеличение на инвестициите в иновации, като разходите за НИРД да достигнат 3,7 на сто от БВП. Коефициентът на заетост се цели да достигне 80 на сто, а нивата на риск от бедност да са максимално близки до средните за Европейския съюз.

За постигането на тези цели държавата ще разчита на укрепване на ролята на икономическите центрове извън София (Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен) за преминаване към икономика с висока добавена стойност. Ще се заложи на регионална специализация чрез насърчаване на сектори според местния потенциал - ИКТ, индустриални производства, логистика, туризъм, аграрно производство и креативни индустрии. Ще се работи за развитие на индустриални зони, транспортна и дигитална свързаност, за интегриране на екологични и технологични решения във всички секторни политики.