EUR 1.9558
USD 1.6133
CHF 1.8160
GBP 2.1976
CNY 2.4915
you tube
mobile version

Кой ще рекапитализира КТБ?

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Кой ще рекапитализира КТБ?

mail10:40 | 23.06.2014прегледи 1581 коментарикоментари 0


Как действията на прокуратурата и медийният шум около Корпоративна търговска банка се отразяват на финансовата стабилност на страната? Правилни ли са действията на БНБ? Ето мненията на финансисти.

В предаването "Неделя 150" на БНР  финансистите Любомир Дацов и Красен Станчев коментира ситуацията по следния начин.

Любомир Дацов:Първо трябва да кажем, че учебниците са верни дотолкова, че муха и банка се убиват с вестник. Факт е, че има странна последователност на действия или бездействия на различни институции. И ако трябва да класирам нещата, има странно съвпадения в поведението на прокуратурата като излъчване на едни или други сигнали. Човек трябва да бъде много вътре в действията им, за да разбере тези сигнали , но може да бъдат разбрани и погрешно, т.е. някои хора да се притеснят от тези действия – да стоиш в чужбина или пък да излезеш в отпуска, както се случи в момента, което предполага трети хора да не предприемат нищо в този момент. В същото време правителството има много странна пасивна позиция като се има предвид, че това нещо се е случвало и предишни години. Като се вземе предвид и доста предубеденото поведение на медиите , нещата се случват точно по учебник. /…/ Факт е, че банката (бел. ред. КТБ) през 2005 г. всичките й активи са били на стойност 524 млн. лева, по отчетите, които тя е публикувала. През 2009 г. стават малко под 2 млрд. и идва 2011 г., когато тя финишира с 4 млрд., за да привърши през 2013-а приблизително с 7 млрд. активи. За да не спекулираме, трябва да отдадем необходимото на управлението на самата банка, което по време на криза, независимо от обстоятелствата предприеха една много смела стратегия, но в същото време има и много въпроси – как е възможно това. Аз самия съм си задавал въпроса откъде намират толкова много пари и нямам отговор. Стратегията им, преди да започнат войните, от бизнес гледна точка беше добра.

Според финансиста Красен Станчев това, което се случва с Корпоративна търговска банка, показва няколко системи проблема, които са натрупани с годините:

Първият проблем е обстоятелството, че в страната останаха съществени части от икономиката, най-вече в енергетиката, които не са приватизирани. И тогава, когато имате такива части, те създават изкушението у много хора, включително и политици, и бизнесмени, да използват политически връзки да ги вземат тези части от икономиката като клиенти, да натрупат ресурс и след това да използват този ресурс да се изгради като политическо влияние, предполагайки, че има нещо като вечен двигател на тази работа. Но, както обикновено става в такива стратегии – използването на парите на другите със средствата на властта, рано или късно се стига до конфликт на тези, които ги използват. Смятам, че Централна банка макар и да се забави малко, прави онова, което може да направи. Прави го правилно. Въпросът е какъв ще бъде изходът. Изключително важно е да се види кому ще бъде предоставено правото да рекапитализира банката. Банката по-вероятно е здрава, отколкото болна. Това е ликвидна криза, не е криза, свързана с лоши кредити. Струва ми се, че е важно тази банка да не бъде рекапитализирана със средства на миноритарния акционер Външнотърговската банка на Русия, каза Красен Станчев.

Реакцията на централната банка по отношение на КТБ беше навременна и точна, съобразно пълномощията ѝ по Закона за кредитните институции. Мисля, че нещата ще се развият по добър сценарий. Това заяви в предаването "Здравей, България" на Нова ТВ специалистът по банково право проф. Валери Димитров.

"Хората с депозити във всички останали банки трябва да бъдат спокойни", категоричен бе проф. Димитров.Той уточни, че специалният надзор се прилага именно, когато една банка е в предфалитно състояние и неговият смисъл е да я извади от това състояние, премахвайки риска от неплатежоспособност."Специалистите в БНБ са преценили, че до 21 юли банката може да бъде отворена", допълни той.

Проф. Димитров коментира, че в закона е предвидено да се увеличи капиталът на банката, като по този начин Фондът за гарантиране на влоговете и Българската банка за развитие ще станат "спасители на банката", доколкото те ще се превърнат в основни акционери, като всъщност досегашните акционери бъдат лишени от мажоритарното си участие.По думите му винаги, когато банка има мажоритарни акционери с преобладаващо акционерно участие от едно или група от свързани лица,тя е по-рискова от банки с по-разпръснато акционерно участие."Защото тогава възниква риск за т.нар. вътрешни експозиции", посочи проф. Димитров. Той припомни, че един от факторите за фалита на банките в периода 1994-1996 г. бе огромното количество раздадени вътрешни кредити на акционери и на мениджъри. Експертът уточни, че трябва да се провери дали са нарушени изискванията на Закона за кредитните институции по отношение именно на тези рискови кредити.

"Законът дава голяма власт на квесторите на централната банка и те могат да прекратят всеки кредит, който се смята за неизгоден за банката, която е под надзор, и е непазарен, като незабавно изискват средствата от кредитополучателя. По този начин се позволява кредитният портфейл на банката, която е в опасност от неплатежоспособност, да бъде изчистен от подобни лоши кредити", допълни още проф. Димитров. "Държавата не може да се намеси пряко в случая с КТБ, тъй като няма тези правомощия.

На въпрос на в. "24 часа" към финансиста Красимир  Ангарски "Имате ли информация колко средства са изтеглени от КТБ в последните дни?" той отговаря:

"Не, но може да се направи изчисление на база анализ на баланса на банката, който е публично достъпен. Според него банката има около 30% ликвидност. Щом казват, че тази ликвидност е свършила, значи тези 30% са около 1-1,2 млрд. лв. Т.е. ориентировъчно сума около тази е била изтеглена.

Ако са изтеглени около 1 млрд. лв. преждевременно, това също означава, че
спестителите са загубили около 50-60 млн. лв. от лихви.

Но е важно да се уточни. Няма друга банка, която да издържи на такъв натиск, включително и медиен, и на теглене на такива огромни средства за кратък период. Освен това все още няма информация колко са лошите кредити. Колкото и да са, банката има 700 млн. лв. капитал, с който да се покрият, а може да се наложи увеличението му. Пък и да има лоши кредити, нали срещу тях има обезпечения, от които все нещо ще се събере. Заделяни са и провизии."

Ситуацията около централната банка и двете търговски банки е преди всичко следствие на политическата криза и представлява „вторично торнадо”, което се завихря. Това заяви Иван Костов пред телевизия BulgariaOn Air, коментирайки ситуацията в КТБ.
„Някои предпочитат да го наричат конфликт „Пеевски – Цветан Василев”, аз мисля, че Пеевски няма, има човек, който седи зад Пеевски и той се казва Ахмед Доган и конфликтът има друго естество”, категоричен бе Костов. Той призова за успокоение на обстановката и подчерта, че Българската народна банка и правителството имат огромни възможности, с които да не допуснат фалита на Корпоративна търговска банка и "Креди Агрикол България". Според Костов предприетите мерки от БНБ са най-чистият и лесен начин за разрешаване на възникналата криза. По думите му сегашната ситуация е много по-различна от кризата през 1996-1997 г.
Тогава държавата не е разполагала с никакви средства и е трябвало да остави 14 банки да фалират.
"Сега обаче проблемите са следствие на политическа, а не икономическа криза, а държавата има достатъчно ресурси", обясни бившият премиер.
Костов посочи, че прокуратурата разстройва доверието в Българска народна банка.
Институцията е била третирана по абсурден начин от прокуратурата, категоричен е икономистът.
„Повдигането на обвинения срещу подуправител на БНБ е абсурдно, това не се случва никъде в света”, посочи Костов. Разследванията на дейността на БНБ трябва се правят с вътрешни комисии, далеч от вниманието на обществото и медиите. Причината е, че когато се действа по начина, който виждаме през последната седмица, имаме нападение срещу финансовата система на страната”, коментира Костов.
Заради дефлационните процеси няма да е възможно България да постигне 2.1% ръст на икономиката, категоричен е бившият премиер.
„Катастрофално е състоянието с привличането на инвестиции, заради лошото време няма да се изпълнят и очакванията за селското стопанство и туризма”, смята той.

Надзорът над банковата система се осъществява от БНБ. Не смятам, че намесата ѝ е закъсняла. БНБ е изключително стабилна институция, има добър ръководен екип и взе правилното решение", коментира от своя страна Стефан Софиянски, който бе служебен премиер в условия на тежка финансова криза. "Решението, като стратегия, е правилно и навременно и хората могат да бъдат спокойни. Влоговете на гражданите са гарантирани", заяви още Софиянски. Той припомни, че през есента на 1996 г. фалираха осем банки. "Неприятното беше, че това стана, след като общините и държавните предприятия бяха задължени да си държат парите точно в част от тези банки". Софиянски обаче бе категоричен, че сегашната ситуацията е различна, защото има валутен борд, както и законово устройство за защита и функциониране на банковата система. "Освен това, в момента държавата разполага с много по-голям резерв – около 5,5 млрд. долара", отбеляза той.


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg