Как слабото евро влияе на лева?

Милена Илиева
Страховете от обезценяване на еврото и разпадане на еврозоната надвисват и над българския бизнес. Има ли черни сценарии и как слабото евро влияе на лева? Лъчезар Богданов, икономически анализатор, управляващ партньор в  Industry Watch Group пред Economynews.bg.

Ако еврото се изравни с долара или падне под него, какво се случва с българския лев и какви ще бъдат последствията в България?

Нищо не би трябвало да се случи с лева. Имаме две причини, които обясняват ситуацията. Първо, това вече се е случвало. През  2001 година еврото беше изключително слабо. Курсът евро-долар беше стигнал до 2.20, 2.30, 2.40 лв. за един долар. Тогава нищо особено не се случи с българската икономика. Бордът си работеше. Второто много важно нещо, което трябва да имаме предвид е, че когато една страна влиза във валутен съюз, както са  страните, членки на еврозоната и такава, която имитира валутен съюз, създавайки валутен борд и фиксирайки валутата си към някаква икономическа зона, както в случая към еврото, това на практика е решение да използваш валутата на икономическата зона и всички икономически играчи трябва да се адаптират към това, че в дадената страна валутният курс и стойността  пряко следва от стойността на местната валута. В случая на хората трябва да им е ясно, че българският лев няма собствен смисъл, той е нещо като огледално отражение на еврото.  Когато еврото е скъпо и левът е скъп, когато еврото е евтино и левът е слаб. Свалянето на валутния борд е политическо, а не икономическо решение.

Правилно ли разбирам, че няма икономически аргументи, които да налагат сваляне на валутния борд?

Решението за сваляне на валутният борд е изцяло политическо. Валутният борд работеше и когато бяхме 5 пъти по-бедни и когато в централната банка имаше 6-7 пъти по-малко валутни резерви. Работи и при бедни икономики и при богати икономики. Така че кризи или не кризи, валутният курс няма пряко отношение. Въпросът е какво правят правителствата и каква политика те водят. Ако правителствата водят безотговорна политика и създават ситуация на висок риск, при невъзможност на правителството да си обслужва дълговете и да финансира дефицитите си, то тогава, на практика, правителството е във фалит. И това не е защото има или няма борд, или защото има или няма фиксиран курс към някаква валута или се е фиксирала към грешната валута. Това е, защото правителството на дадената страна не може да си върже бюджета. Проблемът винаги е фискален. Основният дебат в момента в Европа е спасяването на еврото през реформи във фискалната политика, през реформи в бюджетната политика, през свиване на дефицитите и  възстановяване на дисциплината. Така че, там лидерите много добре разбират, че това, което се случва с еврото е отражение на недоверието на пазарите, че европейските правителства ще бъдат дисциплинирани. Те се опитват да възстановят това доверие като планират много масивни съкращения в бюджетните разходи и приемат пакети за стабилизиране на бюджетите.

Обявихме, че ще кандидатстваме за влизане в ERM II през 2011 година. Реалистичен ли е този срок?

Кандидатстването не е обусловено от някакви случайности. То зависи от политиката, която се води. Ако правителството иска да прави по-големи бюджетни дефицити, то няма как да кандидатства за ERM II. Такава кандидатура би била разглеждана като доста нагла и арогантна. Така че, въпросът е пак на воля. Правителството трябва да избере кое от двете. Дали иска да си прави безотговорна фискална политика и да отложи или да откаже членство в еврозоната или обратното. За да влезе в еврозоната, трябва да е готово да прави определен набор от реформи и мерки, които да стабилизират бюджета и да свият дефицита.

Как гледате на идеята да се харчи фискалният резерв за оперативни разходи?

Нека разгледаме въпроса в две стъпки. Сега възникнаха въпроси да харчим ли резерва, да взимаме ли заем... По-големият въпрос е защо изобщо се налага това. А то се налага, защото има голям бюджетен дефицит. С други думи първият фокус трябва да бъде защо правителството не може да си върже сметките – приходи и разходи да са равни. Вторият въпрос, разбира се, е за какво беше предназначен този резерв. Премиерът каза, че това са бели пари за черни дни. Той е прав, но е много важно какво разбираме под „черни дни”. Истината е, че рецесията, която преживява България в момента, е по-малка от тази, която преживяхме през 1996 г. или 1990-1991г. Една икономическа криза не е най-черното, което може да се случи. Има много по-тежки неща. Има земетресения, има вулкани, има наводнения, има войни...Има всякакви други такива ситуации, които налагат да имаш резерв и буфер за реакция. Черните дни са това. Една рецесия, едно свиване на икономиката в рамките на няколко тримесечия или една година, не можем да кажем, че това са „черни дни”. Рецесии и в бъдеще ще има. Спад в икономиката от 5-6% не може да бъде определен като катастрофа. Проблемът е именно в това – доколко правителството осъзнава, че този резерв е много сериозен предпазен механизъм за страната в дългосрочен план или доколко то вярва, че той е точно за такива случаи, в които като една-две години  има трудности, то веднага се използва. Това е много сериозно различие за това какво се нарича „черни дни”.

Виждате ли в актуализацията на бюджета нови мерки ?

Имаше известни надежди, че актуализацията ще въведе някакви много сериозни, нови мерки, но с малки изключения, тя формализира вече случващото се.  Няма особена нужда от актуализация на бюджета, за да кажеш, че приходите ще спаднат. Те си спадат и без да има актуализация на бюджета.  Гражданите и бизнесът си плащат според законодателството. Като има по-малко бизнес, по-малко обороти, те плащат по-малко данъци. За да се свалят приходите в бюджета няма нужда от актуализация. Това е просто акт, който го декларира още веднъж. Имаше нужда от актуализация, за да се легитимира този дефицит. И другото, което трябва да се има предвид е фактът, че правителството беше много активно да прокламира колко драконовски мерки за орязване на разходите ще вземе и то наистина взе такива мерки по отношение на издръжката в административните структури, но в същото време обеща един път и половина повече пари, които не бяха включени в разходите на бюджета. Тоест с едната ръка се свива, с другата се разпуска дисциплината, което е странно в такава ситуация. В крайна сметка ефектът е, че правителството не само, че не сви допустимите разходи, а дори ги увеличи с почти 500 млн. лв.