EUR 1.9558
USD 1.7840
CHF 1.7957
GBP 2.1995
CNY 2.5171
you tube
mobile version

КАБ проучи 400 обществени поръчки. Изводите.

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

КАБ проучи 400 обществени поръчки. Изводите.

mail09:05 | 29.04.2019прегледи 754 коментарикоментари 0


Острите обществени реакции срещу ремонтите в София, Варна, Пловдив и други градове в страната имат общ корен - обществените поръчки.

Камарата на архитектите в България проследи около 400 обществени поръчки. Анализът им очертава проблемите, заради които изпълнението е некачествено и ощетява данъкоплатците, заяви председателят на КАБ арх. Борислав Игнатов. По думите му тези обществени поръчки за ремонти на сгради, съоръжения и градски пространства са едно от големите пера в държавния бюджет и средствата от ЕС. 

Законът за обществените поръчки (ЗОП) предопределя лошите проекти, а те предопределят лошо изпълнение, коментира зам.-председателят на КАБ Петкана Бакалова.

Мащабни обществени обекти се строят или правят с процедура на инженеринг и това е проблем, защото не общината-възложител, а строителят диктува проекта. Резултатът често е некачествен, но с раздут бюджет. Принципът „максимално качество на минимална цена“ е подменен с принципа „минимално качество на максимална цена“, поясни арх. Бакалова.

Срокът има най-голяма тежест при оценката на проектите заедно с цената. Но и срокът, и цената, игнорират професионалните изисквания и стигат до абсурди от типа на проектиране за 1, 2, 5 или 10 дни на сериозни ремонти на големи градски пространства, детски градини, жилищни блокове, зали. Арх. Бакалова даде примери от цялата страна, от малки и големи общини. Такива условия означават само, че или поръчката е нагласена, или проектът ще е негоден и след спечелването на поръчката трябва да се преправя. А ако това не се случи, обектът може да е опасен за обитателите.

Общините поръчват проекти под условие, че ще платят, ако спечелят финансиране. От 100 такива проекта обаче само около 30 получават финансиране. Условието е скрита дискриминация на младите и малките фирми и облагодетелства икономически силните архитектурни бюра.

По думите на арх. Петър Киряков, член на УС на КАБ, България не спазва европейските стандарти на ЕС за заплащане на творческата част от проекта – 12%. У нас за архитектите остават под 2%, а останалите пари се харчат за надзор, писане на задание, общински чиновници и други специфични за България фигури, каквито в ЕС няма.

Общините умишлено намаляват цената за проектиране под 70 000 лв., за да избегнат обявяването на обществена поръчка и да я сведат до обява за събиране на оферти или покана до определени лица. Тези процедури са необжалваеми. Контролът върху тях е след дъжд – качулка, заявяват от КАБ.

Архитектите подчертаха, че законът позволява на общините да изземват авторските права на архитектите и да ги лишават от правото да коментират проектите си. В същото време законът позволява на общините да правят промени, без да се съобразяват с проектанта. Илюстрация на тази порочна практика е община Пловдив, която засекрети проекта на новата сграда на Дружеството на пловдивските художници, въпреки че към сградата има голям обществен интерес.

Архитектурните конкурси са сведени до рядка и формална практика с предизвестени победители. Наредбата за архитектурните конкурси е лоша. Участието и изборът на качествени проекти са ограничени. Няма състезание на идеи, талант и професионализъм, допълни арх. Игнатов. С такива аргументи миналата година Камарата спря конкурса за обновяването на пл. „Света Неделя“ в София, но и новият конкурс отново не е открит международен конкурс.

Според КАБ съставителите на заданията, журитата и оценителите са основно финансисти, юристи и други общински чиновници без компетентност в проектирането.

Обществените обсъждания са формални и имитативни, провеждат се късно, когато проектът вече е факт.

Промените, за които КАБ настоява:

Да бъдат спазвани европейските правила за архитектурни конкурси, които насърчават не занаятчиите с лоби и пари, а творците – от България и чужбина.

В Европа откритите конкурси без финансови и други бариери, са практика, включително и за сгради на частни инвеститори в значими градски пространства. Така трябва да стане и у нас.

Спазването на Методиката на КАБ за цени и срокове, на нормите и професионалните стандарти да бъде записана като задължение в ЗОП.

Обществените обсъждания да бъдат пълноценни, широко публични и достъпни. Да се провеждат първо на ниво задание (какво искаме) и още веднъж – на ниво идейни проекти (при избора как точно да изглежда).  

Професионалистите да имат решаващ глас при подготовката на заданията и при оценката в журитата.

Архитектите да имат решаващ глас при изпълнението, съразмерен на отговорността, която носят пред обществото като професия на доверието.


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg